Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 49

— Да. Така е. Наистина аз пръв срещнах черен кораб.

И без всякакво встъпление, все така обстойно и бавно, както правеше всичко, Торсон започна да разказва за произшествието с „Рея“, за онзи заплетен случай, за който преди завръщането на Кримов в космическия флот се носеха толкова противоречиви легенди и слухове.

…Влакнестото вретено се появило на оптическите екрани неочаквано и в опасна близост до кораба. Отначало Торсон решил просто да намали скоростта на „Рея“, за да даде възможност на неизвестния обект да пресече трасето на кораба. Докато щурманът и дежурният навигатор спорили какво е това — астероид или ядро на газова комета, — корабът бил разтърсен за първи път и започнал рязко да завива към неизвестното тяло.

— Нищо не разбирам — промърморил щурманът, — имам чувството, че сме попаднали в мощно гравитационно поле…

Бясно въртящите се антени напразно изпращали във всички посоки радарни лъчи. Автоматите напразно опипвали околното пространство във видимите и невидимите лъчи на спектъра — космосът бил чист и пуст.

Само странното вретено продължавало слабо да фосфоресцира на оптическите екрани и някаква неизвестна сила завъртала около него орбитата на кораба, като постепенно я превръщала в парабола.

— Не трябваше да намаляваме скоростта! — казал щурманът.

Торсон поклатил отрицателно глава.

— Амортисьорите нямаше да издържат на претоварването, ако поддържахме предишната скорост. Погледнете индикатора на полето.

Тайнственото тяло с обем малко повече от десетина кубически метра притежавало чудовищно силно гравитационно поле.

— Не може да бъде!

— Може, може — промърморил Торсон. — Тук всичко е възможно. От този район не се завърнаха три кораба. — И плавно преместил лостовете на главните двигатели, като увеличил скоростта и сменил посоката на кораба. Същевременно срещу непознатия пуснали ракетен разузнавач. Малката ракета, чиито двигатели не притежавали необходимата мощност, за да се противопоставят на силното гравитационно поле, стремително се обърнала и се насочила срещу вретеното.

Нейните предавателни камери работили до последния момент. От разстояние сто метра вретеното приличало на облак. То нямало ясно определена форма. Изглеждало размазано, загладено. Може би някакво защитно поле закривало обекта, но Торсон забелязал, че през вретеното проблясват звезди. В следващия миг разузнавачът се сблъскал с обекта. Не последвал нито взрив, нито пламъци — нищо.

Разузнавачът сякаш се гмурнал в тъмна вода и изчезнал завинаги в нея. След като погълнало ракетата, тайнственото вретено променило посоката си и започнало да се приближава към кораба.

„Рея“ се опитала да му сигнализира, но не получила отговор.

Когато до неизвестното тяло оставали не повече от два километра, Торсон заповядал да открият огън…

— Не ми се искаше „Рея“ да последва съдбата на разузнавача. И знаете ли какво ме порази най-много?