Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 47

Жените винаги първи усещат, когато пристигне някой с тревожни вести.

— Витос! Дошли са при теб…

Едва сега Торсон се обърна, пусна инструментите си и пристъпи към Ротанов.

Двамата се прегърнаха, както бе прието между звездни летци, когато се срещат в далечния космос.

При Торсон рядко се отбиваха приятели, може би причина за това бе необщителният му характер или местоположението на къщата му, отдалечена от обичайните пътнически трасета. Както и да е, но посещението на Ротанов разтревожи тихия дом.

Торсон настани госта на почетното място, наля му чай от сребърния самовар и постави пред него чиния с домашни сладки.

Поддал се на невинната игра, че всичко е като в отдавна отминали времена, Ротанов отпиваше чай от чинийката и леко се усмихваше. Все още не можеше да реши как да започне разговора, пък и присъствието на стопанката го смущаваше и затова не бързаше.

Торсон започна да сравнява достойнствата на сладкото от ягоди и офика, навън монотонно жужаха пчели, ухаеше на мед. Сегиз-тогиз от градината се носеше силен аромат на цветя и на него, кой знае защо, му се прииска да повярва, че е осемнадесети век, че звездите са заковани за небосвода със сребърни гвоздеи и човек няма закъде да бърза…

За щастие, а може би за съжаление, не беше така. Ротанов на два пъти тактично се опита да намекне за деловия разговор, който е скучен за жените, но напразно. Анастасия Торсон му се усмихваше очарователно, кимаше му с глава в знак на съгласие, но не напускаше поста си.

По едно време Торсон извади кесия с тютюн и фантастична лула, наподобяваща глава на дракон.

— Нима имаш истински тютюн? — ужасен попита Ротанов.

— Истински, приятелю, истински, който отдавна е забранен от асоциацията на медиците. Нали знаеш, че обичам да нарушавам законите. Е, налага се да го отглеждам като салата. Та за какво искаш да разговаряш с мен?

Ротанов с досада се изкашля и отново погледна Настася. Торсон се усмихна:

— Когато си подадох оставката, й обещах, че всичко свързано с моята работа отсега нататък ще се решава само с нейно участие. Тя е психолог, талантлив психолог, не знаеш ли, сигурно си чел нейни статии в „Бюлетин по психология“?

— Е, щом е така… — въздъхна Ротанов, — в края на краищата аз нямам тайни. Исках само да предложа на вашия мъж мястото на капитан на „Каравела“. На мен възложиха ръководството и подготовката на експедицията. А за формалностите, свързани с оставката, не се безпокойте. Съветът определи за нас режим от група А.

За миг на Ротанов му се стори, че Торсон не го е разбрал или е разбрал, но не всичко, не докрай. Защото не промени позата си. Не трепна нито един мускул на лицето му, само димът, отровен и ароматичен, продължаваше да се вие на кълба над рано оплешивялата му глава. Но нещо се бе променило на масата. Все така жужаха пчелите навън, все така упойващо ухаеха лилиите, само ръцете на Анастасия Торсон, които държаха чашката до самовара, изведнъж затрепериха и горещата вода се разля по покривката.