Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 50

— Знам. Че не е имало взрив.

Торсон извади лулата си, обърна се и Ротанов за първи път, откакто разговаряха, видя в очите му нескрито учудване.

— Откъде знаеш?

— Не си единственият, който е срещал черния кораб.

— Ето какво било… Да, ние не пестихме заряда, съобразихме се с гравитационното поле. Той не реагира на лазерните оръдия. Тогава изпратих серия залпове от синтезаторите и отново нищо… Дори антипротоните изчезнаха безследно в това дяволско вретено. То погълна огромно количество енергия, почти всичката, която имахме в акумулиращите устройства, и при това си остана абсолютно черно. Но по едно време размерите му бързо започнаха да намаляват. След няколко секунди вретеното заприлича на спукана футболна топка, а миг по-късно съвсем изчезна. Бяхме останали фактически без енергия. Трябваше да повикаме спасителите. Те прегледаха внимателно цялата околност, но не откриха нищо — дори остатъчна радиация! „Енергията не може безследно да изчезне — невъзможно е“ — тъй ми казаха. И това беше една от причините, за да подам рапорт.

— Знам…

— В щаба неизвестно защо бяха решили, че сме се отбили на Рогонда, кацнали сме там, нарушавайки маршрута на полета, и сме скрили от тях… Като че ли е възможно!

Торсон млъкна. Отново стоеше с гръб към Ротанов, подпрял се на перваза на прозореца и сякаш търсеше с очи нещо в градината си.

— Защо не ни повярваха?

— Бил е първият случай. Твърде неочакван, твърде невероятен за онези, които възприемат Вселената от прозореца на своя кабинет. По-добре ми кажи защо почти нищо от онова, което ми каза сега, не беше отразено в докладите на експедицията?

— А за какво? За да се увеличат още повече анекдотите за курса на „Рея“? Ние нямахме дори фотоленти. По-точно имахме, но върху тях не открихме нищо. Само чист космос. Никакви факти освен липсата на енергия и нашите лични впечатления. Опитах се да разкажа всичко това в щаба, но там тактично ми намекнаха, че докладът не е научнофантастична повест…

— Ясно… Кримов е имал по-голям късмет — успял е да открие планетата, от която стартират черните кораби. Ако, разбира се, обектите, видени от него, и твоето вретено са едно и също нещо. Възможно е те да прогресират и да променят тактиката. Никой не знае какво представляват. Макар че за естеството на черното вещество, за така нареченото „антипространство“, са написани много трудове. Ние сме прекалено заети със собствените си проблеми и по стар земен навик възприемаме космоса като нещо специално създадено за нас… А не е така… Дълбоко в душата си сме склонни да подлагаме на преоценка силите си. Но съществуваха ренити, съществуваха и изчезнаха безследно. И това е странно защото те предизвикаха времето и се научиха да променят неговия ход.

— Има ли нови данни за ренитската цивилизация?

— Само археологически находки. — Ротанов се усмихна. — А аз разговарях с ренитите така, както сега говоря с теб, и не успях да напиша нито ред за тях — дори не се опитах. Никой нямаше да ми повярва, тъй че добре те разбирам.