Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 51

— Нима никой друг не се опита да разгадае тайната им?

— Защо, на Реана работи цял институт и го ръководи човекът, който първи е бил при ренитите. Не съм го виждал няколко години. В докладите за неговите изследвания няма нищо съществено. Но и двамата знаем колко непълни са понякога подобни доклади. Ще трябва да отида при него. Този човек ми е необходим, пък и историята с ренитите напоследък не ми дава мира… Черните кораби и тази могъща, безследно изчезнала цивилизация… Дали нямат някаква връзка? И тъй, сега знаеш почти всичко, което знам аз, и разбираш защо ни е нужна Черната планета, която хвърля в нашия космос смъртоносните си подаръци.

Замълчаха. Ротанов се приближи до прозореца, застана до Торсон и присвил очи, дълго гледа цветята в градината, сякаш се мъчеше по-добре да запомни техните ярки, сочни багри.

— Анастасия няма лесно да се примири с мисълта, че отново ще замина.

— Ще имаш време да я подготвиш.

8.

А на Реана непрекъснато валеше дъжд. И зеленото море на гърмящите кълба заля жълтите пясъци на пустинята. Появиха се и мъгли, а понякога в ранните хладни утрини падаше и роса. И както преди хиляди години, изгряваше нажеженото червеникаво светило. Сега зелените стебла и листата жадно поглъщаха неговата топлина.

На хълма до развалините на ренитския замък гордо се извисяваха белите сгради на Института за времето. Оранжериите, парниците и лабораториите постепенно се разрастваха и с многобройните си пристройки бяха запълнили целия двор.

Тук работеха предимно младежи и малцина помнеха Реана от времето на първите експедиции.

Този ден директорът на института Дубров, кой знае защо, си припомни майската нощ в долината на гърмящите кълба… През последните години той все по-често се сещаше за онзи период, когато беше по-млад и по-щастлив, когато вярваше в късмета и успеха, когато с помощта на един друг човек те най-после го споходиха и двамата успяха да превърнат мъртвата земя на Реана в зелена градина.

Това бе време на големи надежди. Струваше му се, че след година-две гърмящите кълба ще разкрият пред хората своята тайна власт над времето… Но само така му се струваше. Годините се изнизаха, множаха се и научните публикации, подробни и добросъвестно написани трудове за гърмящите кълба. Увеличаваше се и броят на лабораториите и луксозните вили за гости. Липсваше само едно — резултатът. Онова, заради което беше построен тук Институтът за времето.

Дубров често се сещаше за инспектора, променил съдбата на Реана и неговата собствена съдба.

Ротанов успя да премине през бариерата на времето последен. Маточното семе, което той донесе от бъдещето и което преобразува растителния свят на планетата затвори плътно вратата през времето.

Ако този човек беше с него, може би годините, пропилени за създаването на Института, щяха да минат по плодотворно. Но Ротанов овладяваше Хидра, строеше база на Регос. Създаваше нови колонии за земните жители и не си спомняше много често за старите приятели. А може би беше виновна пощата — писмата пътуваха четири месеца само в едната посока.