Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 48

Тя бавно остави чашката, затвори кранчето на самовара и излезе от стаята, без да каже нито дума. А Торсон продължаваше да мълчи и Ротанов не го подканяше. Досещаше се какво става сега в душата на стария капитан, който завинаги се бе простил с работата, на която бе отдал целия си живот. Ротанов знаеше добре, че ароматът на далечните планети, както и миризмата на пластмаса в корабната кабина се врязват в паметта по-трайно от всички останали миризми.

Торсон извади лулата от устата си, дълго натъпква тютюна и я разпалва. Ротанов реши, че този древен обичай не е случаен и позволява на човек да помисли, да прикрие чувствата си, да помълчи, преди да даде важен отговор.

Двамата мълчаха. Миришеше на мед, на канела и беше толкова тихо, че се чуваше цвърченето на щурците отвъд реката в малката горичка.

— Игор, защо всъщност съм ви притрябвал? Нали в експедицията е включен Кримов, пък и доколкото ми е известно, ти също си първокласен навигатор…

И Ротанов разбра, че новините в тази отдалечена от столицата вила пристигат с невероятна бързина. И още нещо му направи впечатление: колко спокойно и точно зададе Торсон въпроса за най-важното. Не, не беше сбъркал в избора на капитан, каквото и да приказваха в Съвета.

— Прав си. И аз, и Кримов сме първокласни навигатори. Но на кораба не може да има двама капитани, затова нашата специална група не влиза в състава на корабния екипаж. Нейните задачи… — Ротанов присви рамене, — в момента дори аз се затруднявам да ги формулирам. Ще бъдат определени на място, в зависимост от обстоятелствата. Аз и моите хора няма да се бъркаме нито в твоята работа, нито в работата на екипажа. При всяко положение ще останем само пътници.

— Не мисля, че ще бъде така, но добре е, че поне обещавате. Какви са истинските задачи на експедицията? За тях много се говори, слуховете са твърде противоречиви и ако се съди по това, задачата на експедицията е поверителна, защо?

— Зададе едновременно два въпроса. Ще ти отговоря отначало на втория. Решено е задачата на експедицията да бъде поверителна, докато получим някакви резултати, защото засега те са много проблематични.

— В смисъл?

— Не сме съвсем сигурни в благополучния изход. И за да избегнем гласуването, което по всяка вероятност няма да подкрепи експедицията. Съветът реши да поеме отговорността и да ни даде пълна свобода на действие, както и режим от група А. Съгласно закона при изключителни обстоятелства той има такова право.

— Нима положението е толкова сериозно?

— Повече от сериозно.

— Излиза, че и аз нямам право да знам истинската цел на експедицията? В такъв случай веднага ще ти кажа, че не приемам предложението.

— Не се горещи, Торсон. И не забравяй, че още не си дал официално съгласието си. Едва след това ще те осведомя подробно за работата. А засега мога само да ти кажа, че става дума за черните кораби. Ако не се лъжа, ти първи ги нарече така?

— Гледай ти… Ето защо се обръщаш именно към мен…

Ротанов кимна в знак на съгласие. Торсон се изправи, изпъна се, чертите на лицето му се изостриха и Ротанов, който не познаваше старите традиции на космическия флот, също се надигна, очаквайки да чуе нещо тържествено и малко глупаво. Но Торсон не каза нищо. Само стисна ръката му и се обърна към прозореца. Примижал, той дълго гледа пъстроцветните градини и ливади.