Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 25

4.

Ротанов се събуди в пет часа сутринта от тихото бръмчене на звънеца. Събуди се както винаги мигновено, но няколко секунди лежа неподвижно, не бързаше да включи видеофона.

При произшествие автоматиката включваше сигнала за тревога, но на него, разбира се, никой нямаше да звъни в пет сутринта без сериозен повод. И въпреки това не бързаше. Някакво лошо предчувствие за кратко време скова волята му. Помисли си, че ако не отговори, ако не включи апарата, ще възпре лошите новини да проникнат в стаята му в тоя ранен час и така ще ги отдалечи и смекчи до известна степен. Но това беше само минутна слабост, отзвук от отдавна минали времена, когато предчувствието за опасност няколко мига преди действителната й поява неведнъж му бе спасявало живота.

На екрана на видеофона главният енергетик изглеждаше разчорлен и мрачен. Дълго мълча, дори не направи опит да се извини за ранното повикване и това окончателно затвърди лошите предчувствия на Ротанов.

— Какво се е случило? Пак ли се понижи мощността? — попита Ротанов, като вее още се надяваше да отдалечи нещастието.

— Елсон, младият специалист, когото изпратихте преди месец… — Гришин млъкна и наведе глава.

— Е! Казвай по-бързо!

— Младежът се вмъкнал в „горещия“ сектор…

— Със скафандър?

— Да. Но защитата на скафандъра не е била включена… — И едва сега, сякаш автоматите бяха чакали само тези думи, зави сирената и на всички екрани пламна ярък мигащ надпис: „Човек в опасност!“

Мястото, което търсеше Елсон, се намираше близо до седма батерия на акумулиращите устройства.

Всяко акумулиращо устройство представляваше десетметров куб, облицован с титанова броня. Светлината на поставените тук-таме лампи се губеше в тесните коридори. Кубовете бяха разположени един зад друг в равни редици и въпреки това пространството между тях напомняше лабиринт, тъй като всеки куб бе заобиколен от цяла система спомагателни устройства.

За разлика от долната зала тук беше доста горещо. Скафандърът, кой знае защо, не предпазваше от топлинната радиация.

„Странно — помисли си Елсон, — май нещо със защитата не е наред?“ Но пропъди тая мисъл, вмъкна се в един доста тесен коридор и продължи нататък. Номерата на блоковете бяха изписани с добре забележима рефлексна боя, което му помагаше да се ориентира.

Той недооцени сложността на начинанието си. На всяка крачка залата сякаш му напомняше, че това царство на концентрирана звездна плазма не е за хора. Отвсякъде долитаха странни неразбираеми шумове. Непрекъснато нещо бръмчеше, пращеше, свистеше, скърцаше. Постоянно щракаха някакви релета.

Над осми блок неочаквано избухна синкав пламък и оглушителният грохот на изпразването закова Елсон на място. Мина му през ума, че ако се окаже в зоната на действие на статично изпразване с подобна мощност, защитата на скафандъра няма да му помогне. В този миг му се прииска да се върне назад и трябваше да напрегне цялата си воля, за да помести напред непослушните си крака. Когато мина покрай пети блок, спря, за да си поеме дъх. От него се лееше пот. Все по-трудно му беше да върви. „Ама че герой — наруга се той. — Върви, щом си влязъл!“ И тозчас през бронята на съседния блок до него достигна накъсано басово бучене. Като от огромен кошер, пълен с пчели. Почти веднага ослепителна синкава искра блесна точно пред Елсон, като съедини с ярък плазмен мост два съседни блока. „Тук всичко е наситено с електричество. Но нищо, ще погледна и ще се върна обратно“ — каза той гласно и се учуди колко жалко прозвуча гласът му, заглушен от въздушната възглавница на шлема.