Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 24

Все пак той се досети, че чертежът на екрана представлява обемна структурна карта на електрическите полета в залата, каквато всъщност искаше да получи. Оставаше неясно най-важното — неравномерната напрегнатост на тези полета. Излизаше, че в центъра на лещата изобщо липсваха напрежения, докато в краищата постепенно нарастваха до обичайното равнище на фона…

Разликите в напрегнатостта на полетата бяха едва уловими, на границата на чувствителността на приборите, а центърът на лещата, както разбра Елсон, се намираше на горния етаж. Не случайно искаше да се добере дотам…

Той реши да се разходи из залата и да обмисли получените данни.

Дали да съобщи резултата на Гришин? Но нали трябва по някакъв начин да го обясни… Картината напомняше затворено електрическо поле на кондензатор, само че с отрицателен знак. Ако в кондензатора се натрупват електрически товари, тук те се унищожаваха. И там, и тук има някакъв геометричен център, полюс… Трябва да помисли какво има във вътрешността на полюса и да го направи незабавно, защото след половин час картината при тези нищожни напрежения може да се промени. Тогава напразно ще търси нещо горе… Елсон добре разбираше, че е безполезно да пита Гришин. Никой нямаше да се съгласи заради проверката на теоретичните му изчисления да рискува живота на хората, които ще трябва да влязат в енергийния сектор. Гришин май каза, че това дори е невъзможно. „Но аз имам право да рискувам. Всеки човек го има!“ Интуицията му подсказваше, че е попаднал на нещо много важно, едва доловимо, и той разбираше, че ако не намери начин незабавно да провери какво става там, никога няма да си го прости. Центърът на загадъчната леща го привличаше като магнит.

До входа, покрай овалната стена на енергозалата, се виждаха вратите на някакви шкафове. От чисто любопитство той дръпна една, втора… Третата неочаквано се отвори. Пред него, внимателно сгънат, стоеше скафандър за свръх защита…

„Значи в случай на необходимост има начин да се проникне в «горещия» радиационен сектор! Тези скафандри не са поставени случайно тук.“

Тънката метализирана материя с двупластова прозрачна пластмаса се оказа гъвкава и лека. Шлемът леко изщрака, застана на мястото си и веднага се включиха регенерационните устройства. Лъхна го малко сладникав, наситен с кислород въздух.

Той нави шнура, който се люлееше на скафандъра, около кръста си и го завърза на възел. Погледът му попадна на стената в дъното на шкафа… Закриваше я завеса от тъмна материя, но при изваждането на скафандъра тя леко се бе отместила и сега зад нея се виждаха някакви големи букви. Елсон дръпна завесата. Върху цялата стена на шкафа пламна червен надпис: „Авариен шлюз“