Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 27

„С много малко време разполагат…“ — вяло си помисли Елсон.

Зрението му полека-лека се възвръщаше.

През пъстрите картини, които плуваха пред очите му, той съвсем ясно различи малка топка за тенис, която безшумно и плавно се носеше към него във въздуха. Топката се появи горе-долу в средата на онова място, където току-що пламна изпразването.

— Виждаш ли това нещо? — запита гласът на Ротанов.

— Да! — отвърна Гришин.

— Какво ще правим?

— Трябва да стреляме, нямаме друг изход!

— Не е включена защитата на скафандъра му…

На Елсон му се стори, че попадна в някакво пусто и страшно царство на сънищата, където сред голи каменни стени отекваха безжизнени гласове на хора. Хора, които познаваше от някакъв друг, почти забравен вече ЖИВОТ.

„Сигурно ще умра“ — помисли си той с пълно безразличие.

— Елсон! Елсон! — зовяха го настойчиво гласовете.

Те се отразяваха в стените като еластични топки и се приближаваха все по-близо до него.

— Включи защитата! Шнурът е на кръста ти! Отпред на скафандъра има гнездо! Пъхни щепсела на шнура в него! Чуваш ли ме, Елсон?

Изпълни искането само за да се избави от натрапчивите гласове, които му пречеха да се съсредоточи върху нето наистина важно. В същия миг от тавана на залата, от централния енергопровод надолу се плъзна ослепителен лъч синкава плазма. Той заобиколи Елсон, напипа бягащата черна топка и изведнъж избухна виолетов пламък.

Лекарите около реанимационната капсула не бяха толкова много — двама или трима, — но Ротанов все не успяваше да ги преброи, така бързо сновяха около апаратурата за реанимация.

„Сигурно нещата не вървят добре, щом толкова се суетят“ — помисли си той.

Известно време Ротанов мълчаливо наблюдаваше неестествено опънатата, суха като пергамент кожа на лицето на младежа.

— Ще издържи ли? — запита той.

— Жилаво ни е момчето, ще издържи — рече Гришин зад гърба на Ротанов.

— По-добре да не го беше пращал да дежури, щом не си го инструктирал как да ползува скафандъра.

— Кой можеше да предположи, че ще се напъха в самия пъкъл. В компютъра на енергийния блок са останали негови записи. Решавал е някаква задача, търсил е тайнствен център на втория етаж. Но какъв — не знам.

По заповед на Ротанов в работата се включи целият научен отдел. Математиците подробно анализираха записите на Елсон. Ротанов поиска да се изследва цялата база по метода, използуван от Елсон, и се убеди, че на Регос не бяха останали нови центрове на въздействие.

Многобройните апарати и датчици в енергийното помещение бяха зафиксирали двубоя с черното кълбо. Въпреки че самото кълбо не можеше да се види непосредствено на някоя лента, най-после бе намерен начин да се направи видима короната на обкръжаващите го електрически заряди. Успяха дори да изчислят обема на кълбото и количеството енергия, необходима за унищожаването му.

Макар че никой не знаеше какво всъщност са унищожили, не остана съмнение, че черното кълбо престана да съществува след изстрела с мощност десет мегавата. Едва след като сравни обема на кълбото — сто и петдесет кубически сантиметра — с мощността, необходима за неговото унищожаване, Ротанов разбра каква е цената на постигнатата победа. Енергийният сектор бе сърцето на базата. Ротанов не вярваше, че кълбото случайно се е появило там. Въпреки че теоретиците от научния отдел предложиха хипотезата за „черна кълбовидна мълния“, привлечена в долния сектор от натрупаната там енергия, Ротанов, като съпостави всичко, което му бе известно за нападението срещу „Ленинград“, направи извод за себе си, който не беше много утешителен — произшествието в базата не беше случайност, свързана с неизвестен на науката природен феномен. Събитията се редяха твърде последователно… И тогава за първи път съжали, че не подкрепи веднага Олег, че загуби ценно време. Потвърди карантината и го изпрати на Земята със специален карантинен кораб заедно с екипажа на „Ленинград“. Сега трябваше колкото може по-бързо да привършат работата на Регос и да излетят след тях…