Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 23

Елсон се усмихна. През изминалия месец той чудесно се ориентира в апаратурата на центъра, а Рузаев явно го подценяваше, инак надали така спокойно щеше да го остави самостоятелно да дежури.

За да го убеди окончателно в своята некомпетентност, той наивно попита:

— Всъщност кога трябва да дръпна червената ръчка?

— При всяко произшествие. Например при нарушаване на режима, претоварване или сигнал на пулта. Така ще прехвърлиш управлението в централния пост и ще сигнализираш на Гришин. Повече от теб не се иска. Гледай да не се намесваш в работата на машините.

— Слушам, шефе!

— Още е рано да дежуриш сам, но Гришин реши, че си узрял. Тъй че действувай.

Щом остана сам, Елсон разгъна на работната маса пред пулта схемата на машинната зала с бележките на Гришин и започна да набира команди за централния компютър. Не беше сигурен, че ентропийната аномалия е причина за нарушения режим на работа в енергийната зала, но се надяваше да разбере това по характера на неизправностите, по тяхната систематичност и интензивност.

Елсон прекрасно знаеше, че ентропията е теоретично понятие, че под този термин се подразбира общият стремеж на материята на нашия свят да преминава от сложни в по-прости форми, като при това безвъзвратно губи част от енергията си.

Ето защо се изпразваха акумулаторите, старееха и се разрушаваха сложни молекулярни съединения и в света на неорганичната материя разпадането преобладаваше над синтеза.

Само животът не се подчиняваше на този всеобщ световен закон. Той единствен можеше да преобразува простите форми на материята в по-сложни, като същевременно увеличаваше своя енергиен потенциал.

Законът за ентропията е един и същ за всички известни на човечеството части на Вселената. Не се срещат никакви отклонения. И въпреки това, след като завърши съставянето на програмите, противно на всякаква логика Елсон си представи поредния бюлетин на новините приблизително така:

„Младият учен Елсон откри на Регос ентропийна аномалия. Опасността, надвиснала над базата, е предотвратена благодарение на смелите действия на талантливия учен.“ Ентропията е сериозно нещо и всякакви шеги — дупки, аномалии — не са за нея… Но тогава какво ставаше в машинната зала? Ако можеше да изследва горния етаж… Не е изключено там да възниква силово поле, индуциране във веригата или изтичане на акумулиращите устройства. При такава концентрация на енергия, каквато има тук, всичко може да се очаква… Този ефект, изглежда, се появява само при голямо натоварване. Елсон приключи с въвеждането на данните и съставянето на програмите и натисна копчето за пускане в движение. Сега му оставаше да чака резултата.

В залата цареше изумителна тишина, нарушавана само от шумоленето и пращенето на статичните изпразвания, които се образуваха върху кожусите на генераторите. Те превръщаха материята в неутронна плазма, а после на втория етаж, в акумулиращите устройства, тя се преобразуваше в електрическа енергия.

Върху пулта на компютъра светна надписът „Резултатът готов“. Той изщрака, изхвърли карта с резултатите от изчисленията и същевременно на стереоскопичния екран се появи странно скелетно образование, наподобяващо леща, разсечено на две от хоризонтална плоскост. Колонките от цифри от двете страни на тази конструкция не говореха почти нищо на Елсон. Това не го задоволи и той веднага постави следващата задача на компютъра, която се свеждаше само до фразата: „Да се опрости резултатът.“ Лещата на екрана трепна, залюля се, но формата й в общи линии се запази, макар че значително намаляха ребрата и оредяха колоните от цифри.