Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 26

Още петнадесет, двадесет крачки. В мъждивата светлина на надшлемния фенер пред него играеха резки начупени сенки. Постоянно попадаше в плетеница от кабели, отвеждащи тръби. Дишаше все по-трудно, макар че в скафандъра непрекъснато постъпваше пресен въздух. Сърцето му биеше неравномерно и учестено. Потта, която не можеше да избърше под шлема, обливаше лицето му.

Провери плана и разбра, че е пред седми блок, мястото, към което толкова много се стремеше. Пред него се откри още един тесен коридор. Отново непознати механизми, отново плетеница от магистрални линии. „А ти какво си очаквал? — запита се той. — Да не си специалист енергетик? Какво разбираш от всичко това? Откъде можеш да знаеш кое е правилно тук и кое не? Това беше една безсмислена, глупава идея…“

Представи си, че ще трябва да докладва за тази експедиция на Гришин, и пламна от срам. Бетонният под беше покрит с дебел слой прах. Изглежда, роботите чистачи рядко влизаха в това помещение. Повърхността на съседния кожух леко вибрираше, както впрочем и на всички останали…

„Ако остана тук, няма да ме намерят скоро“ — мина му през ума.

От пробождането под лъжичката и обръча, който болезнено стегна главата му, Елсон разбра, че поредното изпразване ще избухне всеки момент нейде наблизо. Той се олюля и тогава някъде отгоре се разнесе спокойният глас на Ротанов, усилен от металните дискове на високоговорителите.

— Елсон! Слушай ме внимателно. Направи бавно две крачки назад и спри.

Веднага позна този сдържан глас и му се подчини безпрекословно.

— Така. Браво. Сега не мърдай… — И почти веднага косо през мястото, на което току-що стоеше, изтрещя изпразване.

Елсон не успя да затвори очи. И пламването, продължило само миг, застина в свитите му зеници.

— Какво виждаш? — попита Ротанов.

— Река…

— Каква е на цвят?

— Червена…

— Тъй и трябва да бъде. За известно време няма да виждаш. Но скоро зрението ти ще се върне, засега стой така, без да мърдаш. Виждаш ли нещо друго?

— Черни брегове…

— Мислех, че ми се е сторило! — като през сън чу Елсон гласа на Гришин.

— Не. Всичко е правилно. Това е необикновено изпразване. Сега ослепялата му ретина вижда негатива от пламването. Там нямаше сърцевина, а само краища и те са му заприличали на брегове…

Боботенето на акумулиращите устройства забележимо затихна, в централната кабина правеха всичко възможно, за да понижат напрежението в залата.