Читать «Човекът с черната маска» онлайн - страница 68

Той продължи да приказва със същия тон и по-нататък. Колпорт зачака благоприятен момент и когато настъпи, каза:

— Господин Хамон ме помоли да ви съобщя, че е съгласен да плати тримесечната вноска веднага и освен нея да ви даде още петстотин фунта, но вие трябва… почакайте малко! — и той извади от джоба си телеграма, която разгъна на коленете си. — Виждате ли, Сади Хафиз, той ми пише да му приготвя втори Али Хасан. Какво значи това?

Сади широко отвори очи.

— Това значи, че има много грижи — бавно произнесе той. — За това си мислех и по-рано. Но Али Хасановци не се срещат на всяка крачка, Колпорт. Телеграфирайте му, че това ще му струва хиляда фунта. Парите ще ми донесете утре вечер. И тогава… Впрочем, ще видим.

Той изпрати Колпорт чак до вратата, което беше необикновено внимание от негова страна. След това пак се върна при креслото си и остана в него до часа на вечерната молитва. След като се помоли, се изправи и повика слугата си, който едновременно изпълняваше и длъжността на секретар.

— Познаваш ли говедаря Ахмед?

— Да, ваша светлост. Той уби един сараф. Разправят, че убил още един лихвар и че хвърлил тялото му в кладенеца. Той е лош човек.

— Знае ли английски?

— Не само английски, а и испански. Бил е водач в Казабланка, но го заловили в кражба. Обрал една туристка. Затова го наказали с камшик, а след това го изгонили от града.

— Той трябва да стане мой, Али Хасан. Иди у дома му. Ако е пиян, остави го на мира. Не искам да го види френската полиция. Но ако е трезвен, кажи му да дойде нощес при мен към дванайсет часа!

Единственият европейски часовник в Танжер удари точно дванайсет часа, когато слугата на Хафиз въведе при него едрия говедар.

— Дано настъпи мир в къщата ти и дано сънуваш само радостни сънища — поздрави той излезлия при него шериф, облечен в белоснежно наметало.

— Ахмед, нали си ходил в Англия? — попита го Сади Хафиз.

— Да, господине, няколко пъти съм ходил в Англия с големите кораби, които пренасят мулета. Това беше по време на голямата война.

— Пак ще идеш в Англия, Ахмед. Там живее един човек, който има нужда от твоята помощ. Не забравяй, че аз два пъти те спасих от смърт, когато въжето вече беше готово да обвие врата ти. Два пъти измолвах помилване от шерифа Бен Ази, два пъти те спасих от гнева на пашата. Но в Англия няма да има никой, който да те спаси, ако постъпваш неразумно. Утре ела при мен. Тогава ще ти дам едно писмо.

Жената на пияницата

Джеймс Морлек се върна вкъщи призори. В три и половина часа Спунер забеляза, че сянката изчезна от прозореца и че една ръка дръпна завесата. Веднага след това прозорецът се отвори и на него се показа Джеймс. Детективът побърза да се скрие в храстите, но Морлек го повика: