Читать «Човекът с черната маска» онлайн - страница 70

— Това е лудост — каза си той, — това е немислимо! Невъзможно е Джоана да е разбила живота му. Та тя е още дете…

Онова, което разказа Фарингтън, можеше да бъде само празно бъбрене на пиян човек. Но все пак сърцето му не искаше да се примири с този довод. След дълго мислене реши сутринта да види Фарингтън и да му поиска обяснение. Спа около четири часа. След като се събуди, се изкъпа и бързо се облече. Първата му мисъл бе за пияния и за думите му.

Като изпи набързо чаша чай, донесена му от Бинджер, той скочи на седлото и препусна към селото. Първо срещна госпожа Корнфорд. Тя му направи много приятно впечатление.

Госпожа Корнфорд беше дама в пълния смисъл на думата и именно такава той желаеше да я види. Много пъти беше слушал, че тя е голяма приятелка с Джоана.

— Казвам се Морлек — представи се той и я погледна. — Много ми е приятно да видя, че изслушахте спокойно това съобщение и че не паднахте в несвяст от случайността да говорите с едно лице от престъпния свят.

Тя се усмихна в отговор и зачака по-нататъшните му думи.

— Исках да говоря с младежа, който живее у вас.

— С господин Фарингтън? — попита тя, като рязко промени израза на лицето си. — Много съжалявам, че не мога да удовлетворя молбата ви. Той е много болен. Сигурно знаете, че пие много. Вчера, когато отидох в селото да купя някои неща, той изчезна от вкъщи и се върна едва на разсъмване. Пратих да повикат лекар.

— Нима се чувства толкова зле? — попита Джеймс. — Нима е толкова слаб, че да не мога да го видя?

— Страхувам се, че има температура, и то много висока, защото бълнува. Вие добре ли се познавате с него?

— Не, само съм слушал различни неща за него.

Както изглежда, тя нямаше желание да говори повече за господин Фарингтън и той побърза да се сбогува.

Морлек ясно съзнаваше, че няма да получи отговор на мъчещата го загадка, докато Фарингтън не оздравее.

По една необикновена случайност той се отклони от обичайния си път. Настроението го тласкаше към самота и той тръгна право към гъстите храсталаци.

Като излезе на полянката, той се озова лице в лице с Джоана. Тя яздеше кон и високо се засмя, като го видя. Наистина, в смущението си Джеймс беше много забавен.

— Вчера баща ми се върна в Крейз — обясни му тя. — И нашият живот в недрата на природата пак се поднови. Всяка минута чакаме Хамон да се появи и да наруши уединението ни.

— Поздравявам ви с това.

— Знаете ли, че тази нощ го ограбиха? Някой се вмъкнал в лондонската му къща. Това събитие много прилича на предишните ви подвизи — и тя втренчено погледна Джеймс.

— Страхувам се, че всичко това е само лошо подражание. Нима смятате да ме направите отговорен за кражбата?

— А нима не бяхте вие?

Той се усмихна и скочи от коня.

— Вие сте много любопитна личност, но този път няма да удовлетворя любопитството ви.