Читать «Човекът с черната маска» онлайн - страница 66

— Сигурно нещо се е случило, а? — попита капитанът. — Какво чудно съвпадение е, че тъкмо по това време се оказах наблизо.

— Обраха ме! Ограбиха ме! — продължи да пъшка Марборн. — Разбили са огнеупорната каса!

И той поведе Уелинг в квартирата си, продължавайки да говори нещо несвързано. Уелинг бързо разгледа касата.

— Юначагата доста се е помъчил над нея — каза той, като свърши огледа. — Но тези каси не представляват особена трудност за опитните касоразбивачи.

Уелинг отиде до прозореца и се спусна по противопожарната стълба.

— Я гледай! — извика той, като откри на прозоречния перваз гумена ръкавица. — Подозирам, че другата ръкавица ще намерим на двора. Страхувам се, че напразно ще търсим отпечатъци от пръсти — и той внимателно разгледа ръкавицата на светлината на електрическото си фенерче. — Колко пари ви откраднаха?

— Около две-три хиляди фунта — изстена Марборн.

— И какво още?

Уелинг втренчено погледна Марборн.

— А какво още е могъл да открадне от мен? — повтори Марборн. — Нима не е достатъчно, че ми е откраднал две хиляди фунта?

— Не пазехте ли някакви документи в касата?

— Не — отговори бившият детектив, но веднага се сепна и добави: — Аз изобщо нямам никакви документи.

— Това, изглежда, е работа на човека с черната маска — добронамерено отбеляза Уелинг и отиде при касата. — Едва ли ще се намери още някой, който може да работи тъй чисто. Имате ли телефон?

— Телефон има в съседната стая.

Уелинг дълго говори със Скотланд ярд, а след това пак започна да търси някакви следи. Но той предварително знаеше, че опитите му няма да имат никакъв успех. Както изглежда, крадецът не се беше задоволил с парите, защото бе преровил всички чекмеджета, разхвърляйки съдържанието им по пода. Бюфетът също беше счупен. Неизвестният крадец не бе забравил да прерови и леглото: чаршафите и дюшеците лежаха на пода.

Уелинг отиде в трапезарията. В нея нямаше шкафове и други мебели, в които да може нещо да се пази. Картините по стените привлякоха вниманието на капитана. Той забеляза, че някои от тях бяха изкривени.

— Вашият неканен гост е търсил нещо — забеляза той. — Какво ли е търсил тъй грижливо?

— Дявол да го вземе, откъде да знам това? — попита недоволният Марборн. — Във всеки случай опитите му не са довели до нищо.

— Откъде знаете това, щом дори не знаете какво е търсил? — запита Уелинг.

Телефонът иззвъня. Телефонистката съобщи, че свързва капитан Уелинг според неговото нареждане.

— На телефона е капитан Уелинг. Ти ли си, Финигън?

— Да, капитане.

— Къде е вашият човек?

— У дома си, или поне преди пет минути се намираше там.

— Уверен ли сте в това?

— Напълно. Лично не го видях, но видях сянката му, когато минаваше край прозореца. Той сигурно е вкъщи. При това сега не може да се ползва от автомобила си. Изпрати го да го почистят в Горш.

— А, да го почистят ли? — учтиво попита Уелинг. — В такъв случай всичко е наред.

Той закачи слушалката и се върна при Марборн, който безпомощно гледаше причинената от крадеца неразбория.

— Най-добре ще бъде да съобщите за случилото се във вашия полицейски участък и да помолите да ви изпратят един полицай — посъветва го бившият му началник. — Струва ми се, че не мога да ви бъда с нищо полезен. Съжалявам много, че сте изгубили такава голяма сума. Все пак най-сигурно е да държите парите си в банката.