Читать «Човекът с черната маска» онлайн

Едгар Уолъс

Човекът с черната маска

Смел обир

Джеймс Лексингтън Морлек, притежател на множество титли и богатство, което му позволяваше да живее повече от добре, седеше в кабинета си. Той отвори едно от чекмеджетата на разкошното си писалище, обковано със стомана, и извади от него револвер, черна копринена маска и кожена кутия. После изсипа съдържанието на кутията. Тя беше направена от тюленова кожа и побираше много и различни малки инструменти, направени от най-твърда стомана.

Той внимателно разгледа елмаза, поставен в един свредел, който не надминаваше по големина четка за зъби. После пак остави кутията, облегна се на стола и впери поглед в наредените пред него инструменти.

Квартирата на Джеймс Морлек сигурно беше най-разкошната и най-богато наредена на целия Бон стрийт. Арабески от мавритански художници на тавана, стените, украсени с полиран мрамор, и мозаечен под, покрит с дебел персийски килим. Четири сребърни полилеи с разноцветни копринени абажури разпръскваха мека светлина.

Трудно можеше да се определи възрастта на човека, който седеше край писалището. Имаше вид на четиридесет или петдесетгодишен, но всъщност едва минаваше трийсет и шест. Веселите, жизнерадостни и същевременно смели очи оживяваха мъжественото му лице и придаваха на грубите му черти добродушно излъчване. От време на време обаче очите му ставаха тъжни и меланхолични. Говореше се, че преди е живял в Ню Йорк, макар че някои оспорваха този факт. Сега живееше на Бон стрийт 803 и имаше имение в Съсекс. Джеймс Морлек беше облечен с фрак, който му стоеше безукорно, а бялата му връзка беше завързана с подходящата за един джентълмен грижливост.

Той разгледа лежащите пред него инструменти и плесна с ръце. Копринената завеса, която закриваше входа на кабинета, се разклати и безшумно влезе арабско момченце. Белоснежното му наметало и червената чалма допълваха атмосферата от мебелировката в кабинета.

— Ахмед, тази вечер ще излизам. По-късно ще ти кажа кога ще се върна — обърна се към него Морлек на мавританско наречие1. — Ако бог ми помогне, ще се върна. И тогава ще имаш много работа.

Ахмед се поклони на господаря си и допря устни до фрака му, а после до малкия му пръст, защото Джеймс Морлек бе за малкото арабче, купено на един пазар за роби, особено боготворена личност.

— Аз съм твой слуга, господарю — отговори Ахмед. — Желаеш ли да извикам секретаря ти?

Морлек кимна с глава. Като се поклони още веднъж, Ахмед се отдалечи. Под името „секретар“ той разбираше домакина Бинджер, защото никак не можеше да си представи как един бял човек може да се занимава с такава проста работа.

Не измина и минута, когато на прага на стаята се показа Бинджер, който беше набит и широкоплещест човек, със здраво червендалесто лице и светли мустаци. Когато се смущаваше или развълнуваше, той неусетно ги приглаждаше с ръка. Косата му беше грижливо сресана, а всичките му движения издаваха, че е бил военен. Той погледна господаря си, отмести поглед върху наредените пред него инструменти и тежко въздъхна.

— Ще излизате ли днес, господарю? — попита той с глас, в който личеше тревога.