Читать «Човекът с черната маска» онлайн - страница 67

Марборн нищо не отговори.

Говедарят Ахмед го командироват

Ако минете по тясната, криволичеща уличка, която води от джамията към големия танжерски пазар, ще видите вляво от себе си висока стена от гладки камъни. Ще забележите масивна зелена врата, украсена с бронз. Зад вратата се намира голяма, изоставена градина. В дъното й се издига каменен, полуразрушен фонтан, приведен пак в ред от грижливата ръка на европееца. Надясно от бялата стена се издига къщата на Сади Хафиз. Тя е грозна и претенциозно строена сграда, заобиколена с тераса. В хубавите слънчеви дни Сади Хафиз обикновено седи на терасата в креслото, пиейки ментов чай и пушейки наргиле. Сади е висок, строен арабин с рязко очертани, изпъкнали напред скули и тънка черна брада.

Една сутрин, пушейки, седеше в каменното дворче и равнодушно гледаше стръкчетата трева, които се промъкваха между две плочи.

Шерифът Сади Хафиз имаше щастието да заема редица отговорни постове при най-различни марокански правителства, но обикновено се случваше тъй, че не се задържаше дълго на тях. Навремето дори служи на двама султани и на четирима претенденти за мароканския престол. Беше таен агент на едно американско и на шест европейски консулства, при което се изхитряше да лъже и краде всичките си началници поред. Освен това притежаваше качествата на превъзходен оратор и се ползваше с голяма популярност сред местното население. Влиянието му се простираше далеч зад стените на града. Той, като никой друг, притежаваше способността да издейства концесии.

Вечерта при него дойде дребен и слабичък европеец. Това беше Колпорт, представител на акционерното дружество на Ралф Хамон.

— Добър вечер! Ще пиете ли с мен чаша чай? — поздрави го шерифът на английски език и продължи: — Получихте ли отговор на телеграмата си?

— Той телеграфира, че срокът за плащането на четвъртата годишна вноска от издръжката ще настъпи едва след месец — отговори Колпорт.

Арабинът презрително плю.

— Нима наистина е похарчил двадесет пезети, за да телеграфира това? Срокът за изплащането може да настъпи и след двадесет месеца. Това съвсем не ме интересува, защото на мен ми трябват пари веднага. Колпорт, той ще дойде ли тук?

— Не знам. Нищо не ми е съобщил за това.

Сади Хафиз подозрително го изгледа изпод вежди.

— Ще доведе ли Лидия? Разбира се, той нищо не съобщава за това. Ето вече стават пет години, откакто ми обещава това, а нея все още я няма. Търпението ми се изчерпа! Не мога вече да чакам! Този Ралф Хамон се отнася с мен по-лошо от стария Израил Хасим. Дадох му концесии, въз основа на които може да образува акционерни дружества. Той печели милиони, а на мен дава само скромна годишна рента. Какво направих през всичките тези години за Хамон? Попитайте го за това и той ще ви разкаже много неща. Напоследък ми попадна нова работа за него — сребърни рудници в планините. Ах, вашите очи заблестяха, интересува ли ви! С тази концесия той може да спечели петдесет милиона пезети. Кой друг може да му даде такава възможност, освен Сади Хафиз? Аз съм най-богатият човек в Мароко! По-силен съм от пашите, по-страшен от султана…