Читать «Човекът с черната маска» онлайн - страница 64

Марборн силно се развълнува. Старият детектив добронамерено го потупа по рамото:

— Не забравяйте, че лесно спечелените пари носят нещастие.

Човекът с черната маска посещава Марборн

— Луд дъртак — раздразнено подметна Марборн, след като Уелинг си отиде. — Повикайте ми едно такси! — нареди той на портиера.

— Не се ли лъжете в Уелинг? — осмели се да попита наплашеният Слоун. — Струва ми се, че той е много добре осведомен за всичко. Ако мисли, че трябва да заминем от страната, е редно да последваме съвета му.

— Нямам нужда и от вашите мисли. Ще се видим утре, довиждане — каза Марборн и се раздели с приятеля си.

Разговорът с Уелинг не мина без последствия. Новозабогателият стана по-скромен. Реши да си иде вкъщи, но после размисли и нареди на шофьора да го закара на Гросвенър плейс. В салона на Хамоновата къща беше светло. Марборн се усмихна и се качи по стълбата. Лидия чу гласа на бившия детектив и моментално прошепна на слугата:

— Няма ме вкъщи.

Това беше третото поред посещение, което Марборн правеше на Лидия. И всеки път той ставаше все по-смел.

Преди слугата да излезе при него, той отвори вратата и влезе в салона.

— Добър ден, Лидия! Реших, че ви дължа едно посещение. Как сте?

За първи път се осмеляваше да се обръща към нея по име. Очите на девойката злобно пламнаха.

— Откога наричате брат ми Ралф, господин Марборн?

— О, отдавна! Не обръщам внимание на дребните изисквания на етикецията. Ако някой се казва Ралф, аз не се стеснявам да го наричам тъй.

Тя искаше да му отговори рязко. Но като си спомни, че мълчанието е най-добрият начин да омръзне на госта, нищо не каза. Този път обаче тя нямаше търпение да изкара докрай тактиката си.

— Какво е станало, господин Марборн, та така неочаквано се сближихте с брат ми? Аз не съм високомерна и вие не сте по-лош от другите, но все пак не бих искала да ме наричате Лидия. И надявам се, няма да направите това.

— Защо не? — отговори той, като се усмихна. — Вие се казвате Лидия, а по онова време, когато правехте коктейли за ожаднелите хора, всички ви викаха по име.

Девойката пребледня от яд, но не изгуби самообладание.

— Аз не съм по-лош от другите — продължи Марборн. — Защо да не бъдем добри приятели?

— Защото сте ми неприятен — отговори Лидия. — Нима не сте забелязали, че дамите от баровете обикновено избират познати не от своя кръг? Ако приема предложението ви, то ще бъде равносилно да приема предложението на който и да било от слугите на брат ми. Надявам се, че ме разбрахте.

Марборн се изчерви и промърмори нещо несвързано. За негово щастие в този миг влезе Ралф. Девойката се възползва от удобния случай, за да изчезне.

— Защо сте дошли? — попита Ралф и неприятелски погледна неканения гост.

— Ей сега ще ви разкажа. Вашата сестра ме оскърби: тя ме сравни по обществено положение и по поведение със слуга.

— Струва ми се, че е права — равнодушно отбеляза Ралф, без да обръща внимание на обидения Марборн. — Не спомена ли случайно, че сте и изнудвач? В този случай тя пак е била права. Давам ви пари, защото откраднахте от мен един документ и защото заплашвате да му дадете гласност. И трябва да ви плащам дотогава, докато не бъда принуден да купя мълчанието ви. Но нашите делови отношения се ограничават само с мен. Вие нямате нищо общо с останалите членове на семейството ми. Надявам се, че ме разбрахте и че сега ще оставите сестра ми на мира.