Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 89

Хоукмун проследи посоката и забеляза три разпънати платна на хоризонта. Капитанът насочи своя далекоглед.

— В името на Ракар — кораби на Тъмната империя! — той подаде далекогледа на Хоукмун. Дориан надзърна през него и разгледа отблизо трите черни платна, всяко едно украсено с изображение на акула — символ на морския флот на Империята.

— Ще ни нападнат ли? — попита той.

— Нападат всички, които не са от тях — отвърна мрачно капитанът. — Можем само да се молим, че не са ни забелязали. Морето съвсем отесня, откакто се появиха корабите им. Само допреди година… — той спря, за да изкрещи няколко заповеди на хората си. Вдигнаха нови платна и корабът подскочи по вълните. — Само допреди година по тези места рядко се срещаха кораби на Империята, които идваха насам предимно за търговия. А сега морето е тяхно. Армията им е навсякъде — в Туркиа, Сирия, Персия — където и да се появят, с тях идва бедата. Ако питате мен, до няколко години ще са стъпкали Изтока — както направиха и със Запада.

След час корабите на Тъмната империя се скриха зад хоризонта и капитанът въздъхна облекчено.

— Няма да се успокоя — заяви въпреки това той, — докато не стигнем пристанището.

По залез слънце пред тях се показа таркийското пристанище, но се наложи да пуснат котва извън него и да изчакат прилива на следващия ден, за да се привържат за кея.

Не измина много време и трите имперски кораба отново се показаха на хоризонта. Хоукмун и Оладан купиха набързо каквито провизии намериха и следвайки очертания на картата маршрут, поеха право на изток, към Персия.

Само за седмица големите яки коне оставиха зад себе си Анкара, преплуваха река Кизилирмак и поеха сред хълмистата страна отвъд нея, където тревата грееше в златисто под палещите лъчи на слънцето. На няколко пъти в далечината зърваха придвижващи се армии, но се стараеха да избягват пътя им. Тези армии се състояха предимно от местни бойци, но бяха подсилени и с маскирани дружини от гранбретанци. Хоукмун бе доста обезпокоен от този факт, защото не очакваше, че влиянието на Тъмната империя достига чак в тези далечни земи. Веднъж дори станаха неволни свидетели на някаква страховита битка, която бушуваше доста далеч от тях. Битката обаче бе доста краткотрайна — скоро след началото, добре дисциплинираните войни на Гранбретан смазаха съпротивата на противника. Тази сцена накара Хоукмун да препусне отчаяно към Персия.

Един ден, след около месец, когато конете им се носеха в бавен тръст по брега на някакво безименно езеро, Оладан и Хоукмун бяха изненадани от двадесетина въоръжени конници, които се появиха неочаквано зад близкия хълм и препуснаха с диви крясъци право към тях. Маските на нападателите лъщяха на слънцето, от което вида им ставаше още по-страховит — съдейки по тях, нападателите бяха от Ордена на вълка.

— Хей! Това са двамината, които нашият господар търси! — извика предводителя на конниците. — Ако спипаме по-едрия жив, чака ни голяма награда.