Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 91

Малко по-късно, докато си отдъхваха от пътя и битката, Хоукмун, доближи приклекналия недалеч рицар и го запита:

— Познаваш ли Малагиджи? Ще ми помогне ли?

— Познавам го — кимна Рицаря в Мрамор и Злато. — Може и да ти помогне. Но трябва да знаеш, че в Хамадан има гражданска война. Братът на царица Фраубра, Нахак, е намислил да я свали, а зад него стоят немалко от онези, които носят маски — като противниците, с които се бихте край езерото.

Четвърта глава

Малагиджи

Около седмица по-късно тримата спряха на прашния хълм над град Хамадан, с неговите снежнобели стени, лъщящи медни покриви, кули, кубета и минарета, обсипани със злато, сребро и скъпоценни камъни.

— Тук се разделяме — каза тайнственият рицар и изви коня си. — На добър път, Дориан Хоукмун. Без съмнение, ще се срещнем отново.

Хоукмун го изпрати с поглед, докато рицарят се скри сред хълмовете, после двамата с Оладан препуснаха към града.

Но когато приближиха градските порти, чуха страхотна врява зад стените. Това беше шум от битка, придружен от бойни викове и цвилене на животни, а после изведнъж портите се разтвориха и навън се изсипа цяла едно прашна и окървавена дружина, по петите на която препускаха победителите. Няколко бегълци изтичаха покрай Хоукмун и един от тях извика:

— Всичко е загубено! Градът е в ръцете на Нахак!

В този момент през портата излезе огромна бронзова бойна колесница, теглена от четири врани коня и управлявана от чернокоса хубавица със сини доспехи, която призоваваше хората си на бой. Жената беше съвсем млада и много красива, имаше големи тъмни, блестящи очи, пълни с гняв и отчаяние. В ръката си стискаше ятаган, който размахваше високо над главата си.

Тя дръпна рязко поводите и огледа изненадано Хоукмун и Оладан.

— Вие пък кои сте? Да не сте от наемниците на Тъмната империя?

— Не — аз самият съм враг на Тъмната империя — отвърна Хоукмун. — Какво става?

— Бунт, ето какво. Брат ми, Нахак, и неговите поддръжници нахлуха през един таен тунел от пустинята и ни завариха неподготвени. Ако наистина сте врагове на Гранбретан, тогава по-добре бягайте! Докарали са бойни чудовища с тях, които… — жената изкрещя нещо неразбрано на хората си и се понесе след тях.

— Май ще е най-добре да се върнем сред хълмовете — промърмори Оладан, но Хоукмун поклати глава.

— Трябва да намеря Малагиджи. Той е някъде в града. Не ми остава много време.

Двамата пришпориха конете сред панически бягащата тълпа и влязоха в града. На улицата битката продължаваше, макар и с отслабващо темпо, а редом със заострените шлемове на местните войници се виждаха и животинските маски на войните от Тъмната империя. Градът бе окъпан в кръв. Хоукмун и Оладан препуснаха по една странична улица, където изглеждаше по-спокойно и не след дълго излязоха на просторен квадратен площад. В отсрещния край на площада видяха исполински крилати чудовища, приличащи на огромни черни прилепи, но с по-дълги крайници и извита нокти. Чудовищата връхлитаха настървено върху отстъпващите войници, а някои от тях разкъсваха труповете с клюновете си. Някои от войните на Нахак се опитваха да подкарат животните към бойната линия, но очевидно гигантските прилепи бяха изпълнили целта, с която ги бяха докарали.