Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 87

Измина доста време, когато неочаквано Агоносвос изруга гневно и извика:

— Път — стори път!

Хоукмун втренчи поглед напред, но единственото, което различаваше през дъжда, бе задницата на коня и наметалото на Агоносвос. После се обади някакъв друг глас, но Хоукмун почти не чу какво казва.

— Ааах! Дано Калдрийн да ти изяде ушите! — извика Агоносвос и се завъртя на седлото. Двата коня забавиха ход, после спряха. Хоукмун видя, че Агоносвос се олюлява, сетне магьосникът тупна в калта и запълзя долу, опитвайки се да се изправи. От хълбока му стърчеше къса стрела. Хоукмун се зачуди безпомощно каква ли нова беда го бе сполетяла. Дали нямаше да го убият тук, сред гората, вместо да го сторят по изтънчен начин в двореца на крал Хуон?

Една дребна фигура изскочи от мъглата, прекрачи през проснатия Агоносвос и разсече ремъците на Хоукмун. Хоукмун се свлече от седлото, закрепи се някак си за предния лък, като същевременно се опитваше да масажира изтръпналите си крака. До него стоеше ухилен Оладан.

— Сабята ти е в багажа на магьосника — рече той.

Хоукмун се усмихна облекчено.

— Мислех, че си избягал в твоите планини.

Оладан понечи да отвърне, но Хоукмун вдигна предупредително ръка.

— Агоносвос!

Магьосникът се бе изправил на крака, сграбчил забитата стрела и бавно пристъпваше към дребосъка. Хоукмун забрави за болките в ставите, изтича при багажа на предния кон, разрови го и измъкна сабята. Оладан се беше счепкал с Агоносвос в калта.

Хоукмун застана над двамата, но не смееше да прониже магьосника от страх, да не удари своя приятел. Наведе се, сграби Агоносвос за рамото и го дръпна назад. Магьосникът изсъска злобно зад шлема и извади сабята си от ножницата. Острието блесна във въздуха и полетя със свистене право към Хоукмун. Дориан, който едва се държеше на краката, отби удара, но политна назад. Магьосникът удари отново.

Хоукмун отби и втория удар, завъртя несръчно сабята си, опита да прониже Агоносвос в главата, не оцели и едва успя да парира следващия удар. Сетне, забелязал празнина в защитата на противника, той се хвърли напред и го промуши в корема. Магьосникът изпищя и отстъпи назад. Ръката му стисна острието на Хоукмун и изтръгна дръжката от немощните пръсти на дука. Агоносвос разпери ръце, понечи да каже нещо и се просна в една плитка кална локва.

Хоукмун се опря задъхан на близкото дърво, усещайки болезнено завръщащата се в жилите му кръв.

Оладан се надигна, целия опръскан в кръв и почти неузнаваем. Кочана със стрели се беше откъснал от колана му, той се наведе и го вдигна, оглеждайки перата.

— Няколко са счупени, но ще ги сменя — каза той.

— Откъде го взе?

— Ами, снощи реших да поогледам лагера на Агоносвос. Намерих кочана и стрелите в една каруца и реших, че могат да ми потрябват. Когато се върнах, забелязах, че Агоносвос влиза в нашия фургон и заподозрях, че е намислил някоя пакост. Ето защо се скрих в гората и ви проследих.

— Но как можа да настигнеш тази бързи коне? — зачуди се Хоукмун.