Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 88

— Защото намерих един още по-бърз съюзник — ухили се Оладан и посочи към дърветата, откъдето се приближаваше странно на вид същество, с необичайно дълги крака и почти нормално тяло. — Това е Влеспийн. Той ненавижда Агоносвос и с радост се съгласи да ми помогне.

Влеспийн ги гледаше отгоре.

— Ти го уби — рече той. — Добре.

Междувременно, Оладан преравяше багажа на Агоносвос. Той измъкна навит на руло пергамент.

— Я виж, карта. И достатъчно провизии, за да стигнем морето. — Той разгърна картата. — Не е далеч. Погледнете.

Надвесиха се над картата и Хоукмун видя, че до Мерменско море има не повече от стотина мили. Влеспийн се върна при тялото на магьосника и Хоукмун реши, че сигурно гледката на убития враг го радва. Ала само след миг чуха пронизителния му писък, извърнаха се и видяха, че Агоносвос бе измъкнал сабята от корема си и крачеше заплашително към Влеспийн. Острието прониза дългокракото същество в корема, то се свлече в калта, сгърчи се и замря. Хоукмун беше ужасен. Зад шлема се разнесе дрезгав смях.

— Глупаци! Живял съм цели деветстотин години! За толкова време ако не друго, поне се научих да се преструвам на умрял.

Без да мисли, Хоукмун се хвърли върху противника, осъзнавайки, че бързината е единствената му надежда. Макар че беше пронизал Агоносвос смъртоносно, магьосникът изглеждаше само леко замаян. Двамата се подхлъзнаха в една плитка локва, докато Оладан изтича зад тях, пресегна се и отскубна шлема от лицето на Агоносвос. Магьосникът изрева и Хоукмун се отдръпна отвратен при вида на мъртвешки бледият, почти лишен от плът череп, който се разкри пред него. Това бе лице на труп — толкова стар, че дори червеите отдавна го бяха напуснали. Агоносвос прикри лицето си с ръце и побягна встрани.

Докато вдигаше сабята си от калта, Хоукмун чу глас, идещ от гората зад тях.

— Няма да забравя какво ми стори, Дориан Хоукмун. Някой ден ти ще паднеш в ръцете на барон Мелиадус — и за ще бъда там, за да присъствам на забавлението!

Хоукмун потрепери, метна се на коня и го пришпори на юг, където според картата, лежеше Мерменско море.

Два дни по-късно небето над тях просветля и сред облаците се показа ослепителния диск на слънцето, а далеч напред, на брега на морето се показа градът, където можеха да вземат кораб за Туркиа.

Трета глава

Рицаря в Мрамор и Злато

Тежкият таркийски галеон пореше спокойните води на морето, под носа му се вдигаше пяна, а самотното триъгълно платно се издуваше като птиче крило под попътния вятър. На мостика, редом с Хоукмун и Оладан стоеше капитанът на кораба, облечен в обшит със сърма елек, шалвари, пристегнати със златни обръчи на глезените и с позлатен фес с пискюл на главата. Капитанът посочи с пръст двата грамадни коня, завързани на палубата.

— Чудесни животни, господарю. Не съм виждал подобни по нашия край. — Той почеса заострената си брада. — Не желаете ли да ги продадете? Аз съм съпритежател на този кораб и мога да ви предложа добра цена.

— Тези коне значат много повече за мен от всякакви богатства — отвърна Хоукмун.

— Вярвам ви — каза капитанът, но очевидно не знаеше какво се крие зад тези думи. Той вдигна глава, защото съгледвачът от кабинката на мачтата се бе подал през прозореца и викаше нещо, сочейки с ръка.