Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 82

Хоукмун донесе провизиите и двамата заслизаха надолу по каменистия склон, като се подхлъзваха по натрошените скали. Зад тях Рекнер бавно се раздвижи. Той изпъшка и седна. Неколцина от бандитите изтичаха да му помогнат.

— Сега — прошепна Оладан и двамата затичаха. Когато слязоха в долчинката, Хоукмун откри изненадан, че тук са завързани десетина кози, големи колкото понита, чийто гърбове бяха покрити със седла от нещавена овча кожа. Дукът на Кьолн се подвоуми само за миг, преди да се метне на едно от седлата. Рекнер и хората му вече тичаха надолу по склона. Хоукмун плесна с плоското на сабята останалите животни и те се разбягаха уплашено.

— Следвай ме! — извика Оладан и сръга козела си по една тясна пътечка, която извиваше надолу. Ала докато Хоукмун дърпаше юздите, неколцина от бандитите на Рекнер го заобиколиха и се наложи да размаха сабята си и дори да посече двама от тях, преди да си пробие път. Козелът на Хоукмун най-сетне се втурна сред своя събрат, отнасящ Оладан, а бандитите ги изпроводиха с гръмогласни проклятия.

Тялото му се тресеше ужасно от странното друсане на животното под него, ала съвсем скоро вече препускаха по тясната пътечка, която следваше извивките на планината, а виковете на бандитите заглъхнаха в далечината.

— Ето ти и кон, господарю Хоукмун. Стана по-лесно, отколкото очаквах. Добро предзнаменование! Карай след мен. Аз ще ти показвам пътя.

Хоукмун неволно се усмихна. Дребосъкът непрестанно го развеселяваше, а умелият начин по който се бе справил с премеждието одеве бе пробудил в него уважение и го бе накарал да забрави, че косматият родственик на Планинските гиганти всъщност бе причината за настоящите му неприятности.

Оладан настоя да го придружи през целия път из планините. Така яздиха няколко дни, докато стигнаха една просторна, светложълта долина. Оладан спря и посочи с ръка пред себе си.

— Ей този път ще следваш.

— Благодаря ти — отвърна Хоукмун и отправи поглед към Азия. — Жалко, че трябва да се разделим.

— Аха! — ухили се Оладан и почеса червеникавата четина на челото си. Хайде, ще ти правя компания в долината. — И той отново сръга козела.

Хоукмун се засмя, вдигна рамене и го последва.

Втора глава

Керванът на Агоносвос

Започна да вали още щом слязоха в равнината и двата козела, които доскоро препускаха безропотно по тесните планински пътеки, започнаха да затъват в меката почва и едва се влачеха. Така пътуваха близо месец, загърнати в наметалата си, треперещи от влагата и студа, проникнали до костите им, а Хоукмун отново започна да усеща познатата болка в главата. Появеше ли се болката, той отказваше да разговаря с Оладан, а вместо това стискаше главата си с ръце, лицето му побледняваше, очите се наливаха с кръв, а зъбите му тихичко потракваха. Той знаеше, че далеч зад него, в Медния замък, съзнанието на Перлата постепенно се пробуждаше и се опитваше да разкъса оковите, които графът бе поставил. Мъчно му беше и че Изелда е толкова далеч от него.