Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 81

Лицето на Оладан изглеждаше толкова комично, изпълнено с някаква безкрайна меланхолия, че Хоукмун вече не му се сърдеше за нищо. Пък и освен това му се доспа от жегата и изядения бут.

— Стига, приятелю Оладан. Да забравим онова, което вече не можем да поправим и да си поспим. А утре ще потърсим някое животно, с което да се придвижа към Персия.

Двамата мигновено захъркаха, а когато се събудиха призори, огънят продължаваше да гори под шиша с набучената птица, от която си похапваха сладко дузина мъжаги облечени в кожи и въоръжени до зъби.

— Бандити! — извика Оладан и сръга Хоукмун. — Не биваше да оставям огъня запален!

— Къде ми скри сабята? — попита Хоукмун, но в същия миг двама от новодошлите се приближиха към тях, като бършеха лойта от брадите си и измъкнаха мечове. Хоукмун се изправи на крака, готов да се бие с каквото му попадне, но Оладан побърза да заговори на мъжете.

— Познах те, Ректер — рече той и посочи пое-едрия от бандитите. — А и ти сигурно вече си разбрал, че пред теб стои Оладан от Планинските Гиганти. Гледам че се нахранихте, а сега или си обирайте крушите, или ще ви избия.

Рекнер се ухили без следа от притеснение пред заплахата и пъхна мръсния си нокът между зъбите.

— И аз те познах, Оладан, най-малкият сред Гигантите и зная, че няма от какво да се боя, макар хората по тези места да те избягват. Но те затова си остават тъпи селяни, нали? Затваряй си устата, инак ще те убия бавно, а не бързо, както възнамерявах.

Оладан видимо побледня, но въпреки това продължи да гледа втренчено пред себе си. Рекнер се изсмя.

— Я да видим сега, какви съкровища си скрил в тази пещеричка?

Оладан се залюля бавно, като да беше завладян от неописуем ужас и промърмори нещо неразбрано. Хоукмун премести поглед от него към разбойника и се зачуди, дали да не изтича в пещерата и да потърси сабята си. Оладан продължи да мърмори, малко по-силно и внезапно Рекнер замръзна неподвижно, със стъклено изражение на лицето и изцъклени, невиждащи очи. А дребосъкът вдигна бавно ръце пред себе си и извика със заповеднически глас:

— Спи, Рекнер!

Рекнер се строполи на земята, а хората му отстъпиха назад с гръмки проклятия и се скупчиха. Оладан продължаваше да държи ръцете си вдигнати.

— Не предизвиквайте силата ми, лешояди — заплаши ги той, — защото Оладан е син на магьосник.

Бандитите продължиха да отстъпват, без да откъсват втрещени погледи от своя паднал водач. Хоукмун погледна изумен косматото същество, което само с един жест бе накарало дузина въоръжени до зъби и незнаещи милост разбойници да отстъпят, сетне скочи в пещерата и намери сабята си в ножницата при купчината с негови вещи. Вдигна и колана с кинжала, завърза го и се върна обратно при Оладан. Дребосъкът му прошепна с крайчеца на устните.

— Донеси торбите с провизиите. Животните им са завързани в подножието на хълма. Ще ги използваме за да избягаме, всеки миг Рекнер ще се пробуди и след това едва ли ще мога да ги задържа дълго.