Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 79

Нерядко се случваше да почувства познатите пробождащи болки в главата, които го караха да си спомни за неотложността на неговата мисия, ала колкото по-на изток го отнасяше птицата и колкото по-топъл и приятен ставаше климатът, толкова по-обнадежден се чувстваше Хоукмун и вече бе склонен да вярва, че Изелда не грешеше в предположенията си, че скоро ще се завърне при нея.

Един ден, около седмица след като напусна Камарг, той летеше над верига от острозъби планини и търсеше подходящо място за да се приземи. Свечеряваше се и птицата показваше явни признаци на умора, като неусетно се снишаваше над земята, докато накрая мрачните върхове се изравниха с тях. Ала никъде не се виждаше следа от вода. Изведнъж Хоукмун зърна човешка фигура, притаена на склона под тях и в същия миг птицата изграка пронизително, размаха диво криле и се залюля във въздуха. Хоукмун забеляза, че от хълбока й стърчеше дълга стрела с перушина накрая. Втора подобна стрела се заби в шията й и тя се понесе надолу. Хоукмун сграбчи дръжката на седлото, а насрещният вятър разроши косите му. Скалата се издигна пред него, птицата се блъсна със смразяващ удар, Хоукмун излетя от седлото, удари се в нещо твърдо и изгуби съзнание.

Когато се свести, почувства паника. Струваше му се, че Черната перла се е освободила от оковите си и вече се е захванала да поглъща, хапка по хапка, ума му. Вдигна ръка и опипа челото си, за да установи с облекчение, че беше покрито с подутини и рани, изглежда от сблъсъка със земята. Беше тъмно и по всичко изглеждаше, че се намира в някаква пещера. Той се надигна, присви очи и забеляза, че точно пред входа на пещерата гореше голям огън. Хоукмун се изправи и се приближи до огъня.

Когато наближи входа, кракът му удари нещо, той се наведе и откри, че тук бяха струпани на купчина вещите му. Изглежда нищо не липсваше — седлото, торбите с провизии, мечът, дори кинжалът. Хоукмун изтегли безшумно меча от ножницата, после продължи напред.

Още няколко крачки и в лицето го лъхна нетърпима топлина от огромния приличащ на клада огън. Над огъня на дървена стойка бе поставен дълъг шиш с дръжка, на който се печеше изкорменото, обезглавено и почистено фламинго. Дребничък на вид, набит и як мъж, който на ръст едва ли стигаше до гърдите на Хоукмун, въртеше шиша с помощта на сложна система от ремъци, които често-често навлажняваше с вода от една кратунка.

Когато Хоукмун се приближи, мъжът го зърна, впери уплашен поглед в сабята, извика нещо и отстъпи на другия край на огъня. Ала дукът на Кьолн спря изумен, защото лицето на мъжа бе покрита със ситна червеникава козина, а малко по-гъста четина от същия десен изпъстряше цялото му тяло. Беше облечен в кожен кафтан и къса кожена пола, привързана с широк колан. На краката си носеше цървули от щавена кожа, а от шапката му стърчаха няколко розови пера — очевидно от фламингото, което мъжът бе оскубал грижливо, преди да го постави над огъня.