Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 78
Майкъл Муркок
Някой лежеше в леглото и му се усмихваше.
Изелда.
— Чух за подвизите ти — каза тя — и исках да те поздравя, когато останем насаме. Дориан, ти си велик герой.
Хоукмун почувства, че дъхът му секва, а сърцето му блъскаше чак в слепоочието.
— О, Изелда…
Бавно, стъпка по стъпка, той се приближи към изтегнатото в леглото момиче, а същевременно съвестта му се бореше с желанието.
— Ти ме обичаш, Дориан, зная го — рече нежно тя. — Нима ще го отречеш?
Не би могъл. Вместо това отвърна дрезгаво.
— Ти си… много… смела…
— Да, а ти пък изглеждаш прекалено срамежлив.
— Аз… аз не съм срамежлив, Изелда. Но от това няма да излезе нищо добро. Аз съм обречен… Черната перла…
— Каква е тази Перла?
Хоукмун се поколеба, сетне й разказа, че не знае още колко месеци магьосническите окови на граф Медни ще задържат живота вътре в Перлата, обясни й също, че съумеят ли Господарите на Тъмната империя да върнат живота на Черната перла,тя ще унищожи в миг ума му.
— Сега вече разбираш защо между нас не бива да има нищо… инак ще е по-лошо.
— Но този Малагиджи — защо не потърсиш помощ от него?
— Пътуването ще отнеме месеци. Не виждам смисъл да погубвам отброените ми дни в напразно дирене.
— Ако ме обичаш — заяви тя, дръпна го до себе си на леглото и го хвана за ръката — ще рискуваш заради мен.
— Аха — отвърна замислено той. — Всъщност, защо не. Може би си права…
Тя се пресегна и притегли лицето му към нейното, целувайки го по устните. Жестът й беше малко несръчен, но изпълнен с нежност.
Сега вече Хоукмун не можеше да се сдържи. Той я целуна страстно и я притисна до себе си.
— Ще тръгна за Персия — каза й малко по-късно — макар че пътят ще е изпълнен с опасности, веднъж напусна ли пределите на Камарг, защото Мелиадус ще ме търси под дърво и камък…
— Зная, че ще се върнеш — каза уверено тя. — Сигурна съм в това. Моята любов ще те пази.
— А моята към теб? — попита той и я погали по косата.
— Утре… — рече тя. — Тръгни още утре, не губи повече време. А тази нощ…
Тя го целуна отново и той и отвърна, още по-страстно отпреди.
ТРЕТА КНИГА
А сетне в легендите се разказва, че като напуснал Камарг, Хоукмун литнал на изток, на крилете на гигантска алена птица, която го отнесла на хиляди мили, преди да стигне една висока планина, що деляла земите на гърци и българи…
Първа глава
Оладан
Граф Медни се оказа прав — не беше никак трудно да се язди фламинго. Птицата се подчиняваше на командите със същата лекота, с която и конете, с помощта на леки метални юзди, прикачени с халки за огромния й клюн. Летеше така грациозно, че Хоукмун набързо забрави страховете си от падане. Макар че фламингото категорично отказваше да лети когато валеше, с негова помощ се придвижваше десетки пъти по-бързо, отколкото ако беше поел на кон и се нуждаеше само от две почивки — една следобед и втората през нощта, когато Хоукмун спеше.
Високото, меко седло, с извит преден лък, беше доста удобно, а отстрани бяха завързани торбички с провизии. За по-сигурно закрепване на ездача имаше и стремена. Дългата шия на птицата се намираше непосредствено пред ездача, исполинските крила се размахваха с плавни движения и алената птица се носеше над планини, долини, гори и равнини. От време на време, Хоукмун я насочваше да кацне край някое езеро, или речен ръкав, където едрата птица можеше лесно да си намери храна.
