Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 77

Тази нощ, след като се върнаха в Медния замък, Боуджентъл заговори на графа.

— Надявам се, сега вече разбираш, че Гранбретан е земя на безумци — тя е като цирей, готов да зарази историята и да промени хода й така, че рано или късно да погуби човешкия род и не само него, но и всички разумни и интелигентни същества във вселената.

Граф Медни се усмихна.

— Малко преувеличаваш, Боуджентъл. Откъде знаеш?

— Защото само аз съм в състояние да разбера силите, които пораждат онова, което наричаме съдба. Пак ще повторя, графе, Тъмната империя ще зарази цялата вселена с отровата си, ако не бъде спряна на тази планета — и още по-точно на този континент.

Хоукмун бе седнал на креслото, изпънал напред изнурените си нозе.

— Да си призная, сър Боуджентъл, — каза той — не съм кой знае какъв познавач на философските принципи, върху които градите вярата си. Но инстинктивно чувствам, че сте прав. Повечето от нас смятат, че Тъмната империя е като останалите немалко на брой раси, решили в различни моменти от нашето минало, че са богоизбрани да управляват света. Но аз мисля, че има разлика. Не забравяйте, графе, че имах възможността да прекарам известно време в Лондра и да се запозная с немалко от техните екстравагантни и перверзни прояви на безумие. Вие познавате само армията им, която подобно на всички армии, се бие свирепо и желае победа, използвайки обичайната тактика, защото тя е най-добрата. Но аз лично не намирам нищо обичайно в поведението на краля-император, този безсмъртен труп, затворен в своя тронен глобус, нищо обичайно няма и в начина, по който тези хора общуват помежду си, дори ако щете в настроението, което цари в онзи злокобен град…

— Значи мислиш, че все още не сме видели най-лошото, на което са способни? — попита със сериозно изражение граф Медни.

— Точно това мисля — отвърна Хоукмун. — Не само желанието за мъст ме кара да ги убивам така безпощадно, а нещо по-дълбоко в мен, което ги вижда като заплаха за самите сили на живота.

Графът въздъхна.

— Може би си прав, не зная. Само Руническия жезъл би могъл да определи, грешиш ли, или не.

Хоукмун се изправи вдървено.

— Не съм виждал Изелда откакто се върнах — каза той.

— Мисля, че си легна рано — рече Боуджентъл.

Хоукмун беше разочарован. Надяваше се, че ще го посрещне, когато се върна. Щеше му се, да й разкаже за победите си. Но остана неприятно изненадан, че тя не дойде да го поздрави.

Той вдигна рамене.

— Е, май е време да си лягам и аз. Лека нощ, господа.

След завръщането почти не бяха разговаряли за победата. Всички усещаха умората от изминалия тежък ден, а радостта им беше някак притъпена, но утре, несъмнено, щяха да отпразнуват победата.

Още с влизането в стаята, Хоукмун почувства слабо раздвижване на въздуха. Той измъкна бързо сабята, приближи пипнешком масата в центъра и запали лампата.