Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 63

На брега беше строен и очакваше сигнал от него отряд огнестрелци, насочили пред себе си дългите, грозни оръжия. Хоукмун се изкатери на брега и посочи няколко точки на моста и двата бряга. Огнестрелците отдадоха чест и се отправиха към посочените места, като приготвяха оръжията си. Хоукмун разпери ръце на запад, накъдето се спускаше склонът и им извика. Те закимаха в отговор. Докато небето притъмняваше, от дулата на огнестрелите лумнаха яркочервени пламъци, удариха в камъните на моста, а водата в реката кипна от високата температура и скоро сцената се скри от огромни облаци пара.

Докато се спусне нощта, огнестрелите бяха свършили своята работа и ето че изведнъж масивният каменен мост се пречупи и се срути в реката сред огромен облак от пръски, а двата бряга на реката бяха залети от вълни. В това време огнестрелите бяха прицелени в западния бряг, и прорязаха в скалите огромни блокове, които се изтърколиха във водата и почти закриха естествения ход на коритото.

До сутринта реката бе променила почти напълно посоката си и се спускаше надолу към долината и само едно тясно поточе следваше предишното корито в скалите.

Изморени, но доволни от свършената работа, Хоукмун и хората му се спогледаха ухилено, метнаха се на конете и поеха в посоката, от която бяха дошли. Първият удар срещу Гранбретан бе нанесен. И този удар си го биваше.

Няколко часа Хоукмун и неговия малък отряд отдъхваха на един от близките хълмове, а след това отново доближиха армията на Тъмната империя.

Докато лежеше притаен в един храсталак на склона, Хоукмун наблюдаваше усмихнат бъркотията, която цареше в долината под него.

Реката, доскоро съвсем пълноводна, сега се беше превърнала в мочурище от черна кал, сред което, като изхвърлени на брега китове, лежаха бойните баржи на гранбретанците, някои преобърнати, други наклонени на една страна, с дълбоко забити в калта килове и носове и край тях бяха разпръснати бойни машини или потъпкани от подивелия добитък провизии. Опръскани в кал войници правеха отчаяни опити да изтеглят няколко заседнали близо до брега сала с помощта на въжета, други преследваха разбягалите се овце, свине и крави, или пък викаха из ливадите подир препускащите на воля коне.

Долината се изпълваше от крясъка на хора и ревовете и цвиленето на животни. Стройните доскоро армейски редици бяха разкъсани. Немалко наперени кавалери бяха принудени да се спешат, а красивите им коне използваха като впрегатен добитък, за да изтеглят саловете на сухо. Малко по-нататък вече се вдигаше полеви лагер, изглежда Мелиадус бе решил, че няма смисъл да продължават настъплението, докато не спасят провизиите. И въпреки, че долината бе осеяна с постове, повечето стражи гледаха към долината, а не към близките хълмове, където се спотайваше дружината на Хоукмун.

Смрачаваше се и тъй като орнитоптерите не можеха да летят през нощта, барон Мелиадус трябваше да изчака следващия ден, преди да открие причината за внезапното пресушаване на реката. Хоукмун предполагаше, че баронът ще изпрати инженери, за да върнат реката обратно в коритото й, но той бе подготвен за тази възможност.