Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 64

Идваше време да приведе хората си в бойна готовност. Той изпълзя обратно до един дол зад хълма, където отрядът се бе прикрил и извика на съвет капитаните. Беше намислил нещо, с което се надяваше да деморализира напълно бойния дух на гранбретанската армия.

Дойде и нощта, а войниците в долината продължаваха да работят, под трепкащите светлини на факлите, изтегляха тежките военни машини, трупаха купчини с провизии и палеха огньове, за да ги сушат. Завладян от болезнено желание час по-скоро да нахлуят в Камарг, Мелиадус пришпорваше неуморно хората си, яздеше сред покритите с пот лица и ги подканяше да не спират. На поляната зад него бяха подредени в кръгове палатките на различните ордени, обозначени със съответните гербове и знамена, но повечето палатки бяха празни, защото обитателите им се трудеха край реката.

Така никой не забеляза прокрадващите се в тъмнината откъм хълмовете конници, облечени до един в тъмни пелерини.

Хоукмун дръпна юздите и плъзна ръка към пояса си, където бе затъкнал сабята, дадена му от Мелиадус. Извади острието вдигна го над главата си и посочи напред. Това бе уговореният сигнал за атака.

Без нито един боен вик, придружени единствено от приглушения тропот на копита, камаргските конници полетяха напред, водени от Хоукмун, който се приведе над гривата и насочи коня си право към изненадания часовой. Сабята му прониза гърлото на стражника и той се строполи, хъркайки под краката на коня. Конницата препусна по широката пътека между палатките, войниците сечеха пътем въжетата и покосяваха малцината изпречили се на пътя им противници, а гранбретанците изглежда дори сега не бяха осъзнали, че са нападнати. Хоукмун излезе в средата на първия кръг, замахна със сабята и отсече пилона на герба — който принадлежеше на Ордена на кучето. Гербът тупна право в огъня и озари всичко наоколо с облак от искри.

Хоукмун не спря дори за миг, той пришпорваше коня си право към сърцето на огромния лагер. Никой на брега не засвири тревога, гранбретанците вдигаха далеч повече шум от нападателите.

Трима набързо облечени в доспехи рицари препречиха пътя на Хоукмун. Той дръпна коня си встрани, завъртя сабята отляво и отдясно, за да отбие ударите им, а един от мечовете направо изтръгна от ръката на притежателя му. Рицарите отново се нахвърлиха върху него, но този път Хоукмун отсече ръката на един от тях, а като видя това, другият отстъпи ужасен. Хоукмун подскочи напред и заби острието си в гърдите му.

Конят му се залюля несигурно, но Хоукмун го овладя с опитна ръка и отново препусна сред палатките, а хората му се понесоха след него. Излязоха на широко свободно от палатки пространство, където ги очакваше неголям отряд войници, облечени в нощници и въоръжени кой с каквото намери. Хоукмун извика на хората си да се подравнят и после даде сигнал за атака, с насочени пред тях остриета. Само за миг противникът бе покосен и потъпкан и дружината навлезе в следващия кръг от палатки, като хората му продължаваха да режат въжетата, а зад тях палатките се стоварваха върху обитателите си.