Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 62

Беше като чудовищен по размери легион от ада, който бавно пълзеше на юг — с отмерена стъпка крачеха пехотните дружини, на които не се виждаше краят, отстрани препускаха ескадроните на кавалерията и всички войници носеха маски с изображения на най-различни зверове, сякаш цялото животинско царство се бе вдигнало срещу Камарг. Знамена плющяха на щръкналите нагоре пики, тук-там се виждаха и излети от желязо гербове. Най-ярко беше знамето на Асровак Микосеваар, върху което бе изрисуван зловещо ухилен скелет с кацнал на рамото лешояд, а отдолу бе изписано „СМЪРТ ВМЕСТО ЖИВОТ!“ Дребничкият конник, който се поклащаше в седлото близо до това знаме вероятно бе самият Асровак Микосеваар. Двамата с барон Мелиадус се славеха като най-зловещите сред военачалниците на Гранбретан. Още по-нататък се виждаше котешкият герб на дук Вендел, Гранд констебъл на Ордена, чернееше знамето с изрисуваната гигантска муха на лорд Джарак Нанкенсеен, а назад се виждаха още стотици знамена на най-различни ордени. Мяркаше се също и знака на богомолката, макар самият Гранд констебъл на този орден да отсъстваше — защото това бе кралят-император Хуон. Най-отпред естествено яздеше Мелиадус, с неизменната вълча маска на лицето, знамето на неговия орден бе забито в седлото му и дори бронята, в която бе облечен конят му бе оформена отпред така, че да прилича на раззината вълча паст.

Земята се тресеше, дори на такова разстояние, от тропота на безбройните копита, а въздухът бе изпълнен със звънтежа на оръжията и миризмата на пот от животните.

Хоукмун твърде бързо изгуби интерес към армията. Вместо това, той съсредоточи вниманието си към реката отвъд човешката лавина, из която се носеха многобройни салове и баржи, на места толкова нагъсто, че водата под тях се губеше от погледа. Той се усмихна и прошепна на съгледвача до него: — Напълно съвпада с плановете ни, нали виждаш? Събрали са наблизо всички речни съдове. Ела, ще заобиколим отдалече армията и ще минем зад нея.

Двамата се затичаха надолу по хълма. Хоукмун скочи на седлото и даде знак на хората си да го последват. Впуснаха се в кариер, защото знаеха, че не разполагат с много време.

Яздеха без почивка почти целия ден, докато най-сетне армията на Гранбретан се превърна в облак прах на юг и из реката вече не се виждаха корабите на Тъмната империя. На това място Рона събираше бреговете си за да премине през тесен канал, прорязан изкуствено в скалите в далечни времена, а двата бряга бяха свързани от нисък каменен мост. Единият бряг бе нисък, а другият се издигаше стръмно нагоре, така че помежду им се оформяше малка долчинка.

Хоукмун слезе от коня, огледа отблизо моста и двата бряга, а сетне нагази в плитката вода, за да провери състоянието на речното дъно, докато вълните се плискаха в ботушите му и ледени капки проникваха през брънките на ризницата му. Дъното на канала бе съвсем занемарено. Изглежда съоръжението е било построено преди Трагичното хилядолетие и оттогава никой не се беше погрижил за него. Вероятно целта е била да разделят водите на реката по някаква неясна причина. Но сега Хоукмун възнамеряваше да го използва по съвсем нов начин.