Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 65

Докато стигнат следващия кръг, сабята на Хоукмун бе окъпана в кръв. Насред кръга бе забито знаме с герба на богомолката, Ордена на самият крал-император Хуон. в кръг около знамето бяха подредени рицари, някои от които все още си пристягаха доспехите, или нагласяваха шлемовете си. Без да спира, за да се увери, че хората му го следват, Хоукмун връхлетя очакващия го противник с див вик на уста. Ръката му се разтърси, когато сабята удари бронята на най-близкия рицар, но той замахна отново и този път острието разсече на две щита и удари войника право в лицето, а от устата на нещастника бликна тъмна кръв. Хоукмун се завъртя към следващия рицар, удари странично с всичка сила и главата му се изтърколи в праха. Той вдигаше и спускаше почервенялото острие, сякаш бе някаква неуморна машина, а хората му го следваха навсякъде, принуждавайки рицарите да отстъпват, докато кръгът около знамето с богомолката стана съвсем тесен.

Ризницата на Хоукмун бе разкъсана на няколко места от удари, щитът бе избит от ръката му, но той продължаваше да се сражава, докато накрая пред знамето остана само един войник.

Хоукмун се ухили, наведе се напред, отметна с ловко движение на китката шлема от главата на войника, замахна и посече главата му на две. Сетне вдигна знамето с богомолката и го размаха, под оглушителния рев на неговите хора, обърна коня и препусна към хълмовете, а под краката му имаше само трупове и останки от разпокъсани палатки.

— Видяхте ли го? — извика един ранен рицар зад гърба на Хоукмун. — Имаше черна перла на челото си! — И след тези думи Хоукмун не се съмняваше, че барон Мелиадус ще узнае кой бе нападнал лагера му и бе отвлякъл най-ценното знаме на армията.

Той се извърна към мястото, откъдето бе чул гласа, размаха тържествуващо знамето и се изсмя с гръмогласен, подигравателен смях.

— Хоукмун! — извика той. — Хоукмун! — Това бе древният боен вик на неговите смели предци. Беше излетял подсъзнателно от устата му, подтикван от желанието да подразни своя смъртен враг Мелиадус.

Враният жребец, който Хоукмун яздеше в тази нощ, се изправи на задните си крака, сумтейки яростно през свитите ноздри и отново полетя сред обхванатия от хаос лагер.

Неколцина набързо въоръжени конници зад тях се помъчиха да организират преследване, но бяха възнаградени само с яростния смях на Хоукмун.

Малкият отряд на Хоукмун излезе на билото и се насочи към скривалището, което бяха подготвили предварително. Някъде зад тях хората на Мелиадус продължаваха да претърсват околността, окуражавайки се с гневни крясъци. Хоукмун погледна за миг към брега на реката, колкото да се увери, че бъркотията сега бе още по-голяма. Из лагера трескаво тичаха факлоносци.

Тъй като познаваха чудесно местността, хората на Хоукмун бързо оставиха назад преследвачите си и не след дълго отрядът стигна един скалист склон, където предния ден бяха прикрили с храсти входа на тайна пещера. Пещерата бе достатъчно голяма за да ги скрие, а в дъното се свързваше с няколко още по-просторни галерии, където държаха конете. В края на последната галерия имаше малко поточе, до което бяха струпали провизии за няколко дни. Още няколко подобни тайни убежища с провизии бяха подготвени на обратния път за Камарг.