Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 37

Усети леко притискане вътре в черепа си, последвано от чувството за абсолютна топлина и мекота, която изпълваше тялото му. Струваше му се, че се носи из пространството, лишен от тяло, постепенно изгуби усещането за време, макар да знаеше, че машината изсмуква нещо от собствената си субстанция, създава нещо твърдо и плътно, което се имплантира в челото му толкова неочаквано, че той сякаш в миг се сдоби с трето око и погледна към света с това ново зрение. А след това постепенно окото се затвори и отново пред него стоеше барон Калан, който бе свалил маската си, за да го разглежда по-добре.

Хоукмун почувства внезапно остра болка в главата. Болката изчезна почти мигновено. Той погледна към машината, но шарките й изглеждаха някак притъпени, а нишките дори не потрепваха. Вдигна ръка към челото си и остана потресен да открие нещо, което преди не беше там. Беше твърдо и гладко. И беше част от него. Той потрепери.

Барон Калан имаше загрижен вид.

— И така? Вие не сте луд, нали? Сигурен бях в успеха! Вие не сте луд!

— Не съм луд — рече Хоукмун. — Но струва ми се, че съм изплашен.

— Скоро ще привикнете с перлата.

— Значи това имам в главата си? Перла?

— Да. Черната перла. Почакайте. — Калан се извърна и дръпна една завеса от алено кадифе, зад която се намираше плосък овал от млечнобял кварц, дълъг приблизително два фута. Вътре в овала бавно се оформяше някакво изображение. Хоукмун осъзна, че това което вижда там, е лицето на Калан, втренчило поглед в кварцовия овал, в безкрайността. Изображението на екрана напълно съвпадаше с онова, което Хоукмун виждаше пред себе си. Той завъртя леко глава и изображението се смени.

Калан мърмореше нещо доволно.

— Значи работи, виждате ли? Това, което възприемате вие, възприема и камъка. Където и да отидете, ние ще бъдем в състояние да следим всичко и всички, с които се срещате.

Хоукмун понечи да отговори, но не можа. Гърлото му се беше свило, струваше му се, че някой е притиснал гърдите му в желязно менгеме. Той отново докосна топлия камък, толкова близък на допир до истинската плът и толкова различен от нея.

— Какво сте направили с мен? — запита той, ала гласът му оставаше все така безстрастен.

— Просто подсигурихме вашата лоялност — закиска се Калан. — Сега мъничка част от живота на машината е имплантирана във вас. Но пожелаем ли само, можем да прехвърлим цялата жива субстанция на машината в перлата и тогава…

Хоукмун вдигна вдървено ръка и докосна барона по рамото.

— И тогава какво?

— Тя ще изяде мозъка ви, милорд дук на Кьолн. Тя ще изяде мозъка ви.

Барон Мелиадус водеше забързано Дориан Хоукмун из блестящите коридори на двореца. Хоукмун беше препасан с меч, а дрехите и ризницата приличаха донякъде на онези, които носеше при битката за Кьолн. Усещанията му бяха съсредоточени главно върху перлата в черепа му. Коридорите ставаха все по-просторни, докато постепенно заприличаха на покрити отгоре градски улици. Край стените бяха подредени стражи с маски от Ордена на богомолката. Право пред тях се издигаше масивен портал, покрит с мозайка от скъпоценни камъни.