Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 36

Майкъл Муркок

— Не познавам никакви магии.

— Склонен съм да ви вярвам — почти. — Баронът продължи с поолекнал глас: — Но няма от какво да се боим — съществува една великолепна предпазна мярка, която ще попречи на каквито и да било предателски намерения от ваша страна. С нейна помощ или доброволно ще се завърнете при нас, или ще трябва да ви убием, веднага щом сметнем, че не бива повече да ви се доверяваме. Става дума за едно съвсем наскорошно изобретение на барон Калан, макар че, както научих, оригиналната идея не е негова. Нарича се Черната перла. Но с това ще се заемем утре. Тази нощ ще спите в отредения ви в двореца апартамент. Преди да тръгнете на път, ще имате честа да бъдете представен на Негово величество краля-император. На малцина чужденци е оказвана подобна чест.

След тези думи Мелиадус повика войниците с насекомоподобните маски и им нареди да ескортират Хоукмун до покоите му.

Трета глава

Черната перла

На следващата заран, Дориан Хоукмун отново бе отведен на среща с барон Калан. Змиевидната маска имаше почти цинично изражение докато го оглеждаше, но баронът беше пестелив на думи и почти незабавно го поведе през серия от стаи и гостни, докато накрая спряха пред една врата от стомана. Баронът я отключи, зад нея се показа втора, идентична врата, а после и трета. След като отключиха и нея, попаднаха в тясно, зле осветено помещение от бял метал, в което бе монтирана машина с неописуема красота. Машината се състоеше почти изцяло от фини червени, златни и сребърни мрежи, чийто нишки погалиха нежно лицето на Хоукмун и той установи, че притежават топлината и жизнеността на човешката кожа. Някъде зад мрежите се носеше тиха музика, от която нишките се полюшваха като от вятър.

— Изглежда жива — отбеляза Хоукмун.

— И наистина е жива — рече гордо барон Калан. — Жива е.

— Това някакво чудовище ли е?

— Не. По-скоро създание на магията. Да си призная честно, дори аз не съм много наясно. Построих я като спазвах стриктно инструкциите, които прочетох в една древна книга, която закупих от един ориенталец преди много години. Това е машината на Черната перла. Съвсем скоро ще се запознаете отблизо с нея, милорд.

Дълбоко в себе си, Хоукмун за първи път почувства далечен отглас на зараждаща се паника, който така и не достигна повърхността на съзнанието му. Той остана неподвижен, позволявайки на нишките лекичко да го галят.

— Не е напълно завършена — продължи Калан. — Все още не. Тя трябва да завърти перлата. Приближете се до нея, милорд. Влезте в нея. Няма да почувствате никаква болка, обещавам ви. Машината трябва да завърти Черната перла.

Хоукмун се подчини на барона и мрежите се раздвижиха, а сетне запяха с мелодичен глас. Ушите му кънтяха, поклащащите се разноцветни нишки засилваха объркването му. Машината на Черната перла го помилва, сякаш го погълна, стана едно с него и той с нея. Хоукмун въздъхна и гласът му се сля с музиката на мрежата, раздвижи се и ръцете му повториха плавните движения на нишките.