Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 39

— Струва ми се, че съм доказал неведнъж с делата си, моите способности да разрешавам подобни проблеми, ваше величество — произнесе Мелиадус и пак се поклони.

— Предупреден ли е този дук на Кьолн за неминуемото наказание, което ще понесе, ако откаже да ни служи вярно? — продължи гласът с нескрита ирония. — Съобщено ли му беше, че можем да го унищожим в миг, дори от огромно разстояние?

Мелиадус докосна лекичко с ръка Хоукмун.

— Беше му съобщено, свръхмогъщи кралю-император.

— И вие сведохте до знанието му, че тази перла в черепа му вижда всичко, което вижда той и ни го показва в същата онази зала, където се намира машината на Черната перла?

— Да, високоблагородни кралю.

— И вие също така се постарахте да му обясните, че при първия признак на измяна — при най-малкия намек дори, какъвто ще установим лесно, само като следим очите и лицата на онези, с които разговаря — ние ще възвърнем живота на камъка? Че ще освободим чрез него натрупаната в машината енергия? А казахте ли му, барон Мелиадус, че когато същата тази перла си възвърне пълния живот, тя ще изяде мозъка му, ще погълне ума му и ще го превърне в обезумяло, лишено от разум същество?

— Всичко това му е известно, Велики императоре.

Съществото в тронния глобус се изкикоти.

— Ако се съди по изражението му, бароне, май не е особено изплашен от перспективата да обезумее. Уверен ли сте, че вече не е изпитал пълната мощ на перлата?

В този миг всички погледи се впериха в Дориан Хоукмун и ироничният, надменен гласец продължи да трепти от сбръчканото от старост гърло:

— Милорд дук на Кьолн, вие имахте честта, да сключите стелка с безсмъртния крал-император на Гранбретан. Самият факт, че си позволяваме да влизаме в подобни взаимоотношения с един човек, който по същество се явява наш роб, говори предостатъчно за нашето великодушие. В замяна, вие трябва да ни служите с неизчерпаема лоялност, осъзнавайки, че съдбата ви се преплита със съдбата на нашата велика раса, каквато досега не се е появявала на тази планета. Наше божествено право е да управляваме Земята, опирайки се на ненадминатия ни интелект и несъкрушимото могъщество и скоро ще удари часът, когато ние ще пожелаем да реализираме това право. Всички, които ни помогнат за успеха на това благородно дело ще получат нашата благосклонност. Вървете милорд и се постарайте, за да заслужите подобно благоволение.

Покритата с бръчки глава се извърна и виолетовият език изскочи от устата, за да докосне мъничкия бисер, който се поклащаше близо до стената на тронния глобус. Стените на глобуса потъмняха и скриха от погледите им зародишоподобното тяло на краля-император — последният и безсмъртен потомък на една династия, основана преди повече от три хиляди години.

— И не забравяй силата на Черната перла — произнесе жизнерадостният младежки глас преди глобусът да се превърне в непроницаема за очите, лъскаво-черна сфера.

Аудиенцията беше приключила. Все още склонили глава, Мелиадус и Хоукмун отстъпиха бавно назад, после се обърнаха и напуснаха тронната зала. Ала тази аудиенция не беше протекла така, както бяха очаквали баронът и неговия господар. Вътре, в странния ум на Хоукмун, някъде в най-потайните му дълбини, се беше надигнало слабо раздразнение и това раздразнение не беше предизвикано от Черната перла, имплантирана в мозъка му, а от един далеч по-нематериален източник.