Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 35

Някъде от недрата на града се разнесе слаб, дрезгав вик, отекна надалеч в мъглата и постепенно утихна. Барон Мелиадус вдигна вълчата маска и впери поглед в Хоукмун през сгъстяващия се здрач.

— Елате по-близо до прозореца, милорд — покани го той. Хоукмун пристъпи напред и неволно се подхлъзна върху килима, който покриваше част от огледалния под.

— И така — поде баронът — вече разговарях с барон Калан и той ми докладва за някаква загадка, за душевност, която не е бил в състояние да интерпретира. Каза ми също, че част от тази душевност е мъртва. И от какво е умряла? — чудя се аз. От мъка? От унижение? От страх? Не очаквах подобни усложнения. И макар че не виждам никакви причини да не продължа с предварителния план, вече не съм съвсем сигурен как точно да го направя. Какво ще кажете за една сделка, милорд дук?

— Какво предлагате? — Хоукмун втренчи поглед зад гърба на барона, към потъмняващото небе.

— Вероятно сте чували за граф Медни, този стар герой?

— Да.

— Сега той е Господар и Пазител на провинция Камарг.

— Чух за това.

— Този човек дръзна да се възпротиви срещу волята на нашия крал-император и дори нанесе оскърбление на Гранбретан. Решили сме да го вразумим за това. Единственият начин е да отвлечем дъщеря му — най-скъпото за него същество — и да я доведем като заложница тук, в Гранбретан. Само че той не би се доверил на изпратен от нас емисар, нито на някой непознат. Трябва да е чувал обаче за подвизите ви при битката за Кьолн и несъмнено ви симпатизира. Ако се съгласите да отидете в Камарг, под предлог, че търсите убежище от империята на Гранбретан, той със сигурност ще ви приеме. Попаднете ли веднъж зад стените на крепостта, няма да е никак трудно за човек с вашите способности да изберете подходящия момент, да отвлечете момичето и да го доведете. Естествено, можете да разчитате изцяло на нашата помощ отвъд границите на Камарг. Това е съвсем малка държава. Лесно ще се измъкнете.

— Това ли искате от мен?

— Само това. А в замяна ще получите обратно владенията си и ще се разпореждате с тях както намерите за добре, стига да не влизате в какъвто и да било съюз или заговор срещу Тъмната империя.

— При управлението на Гранбретан моят народ живееше в мизерия — заяви неочаквано Хоукмун, сякаш едва сега беше прогледнал. Говореше безстрастно, като някой, взел абстрактно решение. — По-добре ще е, ако ги управлявам аз.

— Ах! — възкликна усмихнато баронът. — Значи предложението ми ви се струва разумно!

— Да, макар че не вярвам, че ще сдържите думата си.

— И защо не? Нима не смятате, че ще ни е от полза, ако оставим тази бунтовна държава да бъде управлявана от човек, комуто имаме доверие — и на когото народът се доверява.

— Ще отида в Камарг и ще им разкажа историята, която сте измислили. Ще отвлека момичето и ще го доведа в Гранбретан. — Хоукмун въздъхна и погледна барона. — И защо не?

Смутен от странното поведение на Хоукмун, непривикнал да общува с подобни личности, Мелиадус се намръщи объркано.

— Все още не съм напълно сигурен, че се държите така, само за да прикриете тайното ви намерение да ни измамите повторно и да ни накарате да ви освободим. И макар психотехническата машина да е показала добри резултати в досегашните изпитания, не е изключено да владеете някоя тайна магия, с чиято помощ да сте неутрализирали действието й.