Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 38

— Тронната зала — промърмори баронът. — Дойде време кралят-император да се срещне с вас.

Порталът бавно се разтвори, разкривайки блясъка на тронната зала. В първия миг Хоукмун беше заслепен от такова невиждано великолепие. Чуваше се сподавена глъчка и тиха музика, която бликаше от съседните галерии и отекваше във високия, конусовиден покрив, под който се вееха ослепително-ярките знамена на петстотинте най-знатни гранбретански фамилии. Покрай стените и входовете на галериите, в гъсти редици бяха подредени безброй гвардейци от Ордена на богомолката, вдигнали огнестрели в знак на приветствие, а доспехите им лъщяха в зелено, черно и златисто. А зад тях, като неспокойно море от най-разнообразни по форма и цветове маски и богати одежди, се тълпяха придворните. Те хвърляха любопитни погледи на влезлите Мелиадус и Хоукмун.

Редицата от войници се простираше напред, докъдето им стигаше погледа. Някъде там, в дъното на залата, почти на границата на видимостта, висеше нещо, което в първия момент Хоукмун не можа да разгледа внимателно. Той се намръщи от усилие.

— Тронният глобус — прошепна Мелиадус. — А сега, правете като мен. — Той бавно закрачи напред.

Стените на тронната зала бяха изрисувани в ярко зелено и пурпурно, а знамената бяха във всички цветове на дъгата, също както и тъканите, украшенията и скъпоценните накити, които носеха придворните. Но Хоукмун бе вперил поглед в глобуса.

Като мънички джуджета — сравнени с размерите на тронната зала — Хоукмун и Мелиадус поеха с отмерена крачка към тронния глобус, докато от съседните галерии свиреха фанфари и тромпети.

След известно време Хоукмун вече виждаше по-ясно тронния глобус и остана изумен. Глобусът бе изпълнен с млечнобяла течност, която се полюшваше унесено, почти хипнотизиращо. От време на време течността сякаш излъчваше разноцветно сияние, което ту избледняваше, ту се се появи отново. В центъра на глобуса, подобно на ембрионален зародиш, плуваше сгърченото тяло на старец, с набръчкана кожа, безпомощно поклащащи се крайници и огромна глава, от която гледаха чифт проницателни, злобни очи.

Следвайки примера на Мелиадус, Хоукмун се поклони почтително на съществото.

— Изправи се! — разнесе се глас. Хоукмун осъзна изненадано, че гласът идва от глобуса. Това беше глас на млад мъж в цветущо здраве — мелодичен, нежен, изпълнен с енергия. Хоукмун се зачуди от чие ли невинно младежко гърло е бил изтръгнат този глас.

— Кралю-император, представям ви Дориан Хоукмун, дук на Кьолн, комуто бе оказана високата чест да изпълни една мисия за нас. Сигурно си спомняте, многопочитаеми сир, че си позволих да споделя с вас един мой план… — Мелиадус се поклони отново, докато говореше.

— Не бяха ли прекомерни усилията, които положихме, и изобретателността, която похабихме, за да спечелим на наша страна този граф Медни? — разнесе се меденият гласец. — Оставяме на вас, барон Мелиадус, да прецените как да постъпите в този случай.