Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 34

И отново машината пусна Хоукмун от обятията си и го посрещна змиевидната маска на барон Калан.

— Колкото и странно да е, вие наистина сте със здрав разсъдък, милорд, макар и нелишен от някои чудатости — прошепна баронът. — Парадоксално, нали? Да, вие сте твърде нормален. Сякаш някаква част от мозъка ви е изчезнала напълно, или е била отрязана от останалото вещество. Що се отнася до мен, обаче, ще докладвам на барон Мелиадус само онова, което се очакваше — че напълно подхождате за задачата, която предстои да ви бъде поставена, стига, естествено, да бъдат взети някои разумни предпазни мерки.

— И каква е тази задача? — попита без никакъв видим интерес Хоукмун.

— Това вече той ще ви каже.

Малко след това барон Калан се сбогува с Хоукмун, който беше ескортиран от двама войници, принадлежащи към Ордена на богомолката през лабиринт от подземни коридори. Спряха пред обкована със сребро врата, зад която имаше просторна, почти лишена от мебели стая, чийто стени, таван и под бяха покрити с огледала и само в далечния край се виждаше малка врата с прозорец към града, зад която имаше балкон. До прозореца стоеше фигура с черна вълча маска, която можеше да принадлежи единствено на барон Мелиадус.

Баронът се извърна и даде знак на войниците да си тръгват. Сетне дръпна един шнур и отгоре се спуснаха разноцветни гоблени, които скриха огледалата по стените. Ала стига да пожелаеше, Хоукмун можеше да види отражението си на пода. Вместо това вдигна поглед към прозореца.

Градът беше покрит с гъста мъгла, оцветена в блатисто-зелено около кулите и закриваща напълно реката. Свечеряваше се, слънцето се беше скрило зад хоризонта и кулите приличаха на някакви странни, причудливи скални образувания, щръкнали от дъното на първичното море. Едва ли щеше да се изненада, ако в този момент някъде отдолу се беше надигнало огромно влечуго и бе опряло окото си в запотената повърхност на прозореца.

След закриването на стенните огледала стаята придоби далеч по-мрачен вид, вероятно защото липсваше какъвто и да било изкуствен източник на светлина. Баронът, очертан в тясната рамка на прозореца, тихичко си тананикаше, без да обръща внимание на Хоукмун.