Читать «Не я дразни» онлайн - страница 7

Сега е моментът да му взема акъла на този вулгарен тип, помисли си Арчър.

— Казва се Хелга Ролф — небрежно подхвърли той.

— Ролф ли? — изгледа го продължително Патерсън. — Имаш предвид ОНЗИ Ролф? Царят на електрониката?

— Да — кимна Арчър и отпи глътка мартини. — Но той почина преди няколко месеца. Сега Хелга ръководи корпорацията и очевидно се справя добре… — каза го с небрежен тон и това накара другия да се опули насреща му.

— А онези типове с нея?

Арчър се облегна назад и извади пакетчето „Голоаз“.

— Я махни тези боклуци и запали нещо качествено! — промърмори Патерсън и разтвори метална кутия с пури под носа му.

— Благодаря — кимна Арчър и си взе една пура. — По-високият се казва Стенли Уинбърн и е директор на юридическия отдел на корпорацията — поясни той. — Ниският дебелак е вицепрезидентът Фредерик Ломън — запали пурата и изпусна гъст облак дим. — По моя преценка корпорацията струва около един милиард долара… А личното състояние на Хелга зная със сигурност — то надхвърля сто милиона долара.

— По дяволите! — облещи се Патерсън. — Това са страшно много мангизи!

— И така може да се каже — снизходително се усмихна Арчър. После довърши мартинито и остави празната чаша на масата.

— Поръчай му още едно, Ед — разпореди се Патерсън, после внимателно се взря в лицето на Арчър: — Говориш така, сякаш добре познаваш тази кукличка…

Тук настъпи моментът, в който Арчър би трябвало да запази мълчание. Но след мизерната вечеря снощи и още по-мизерната закуска сутринта дори едно мартини беше достатъчно, за да се развърже езикът му.

— Дали я познавам? — усмихна се с превъзходство той. — Допреди няколко месеца ние двамата с нея ръководехме европейските инвестиции на Ролф, освен това поддържахме и доста близки, бих казал интимни отношения…

— А стига, бе! — окончателно се шашна Патерсън. — Да не би да ми казваш, че си я чукал?!

Арчър пое чашата с мартини, която му поднасяше келнерът.

— Поддържахме интимни отношения — намигна той. — Така ми звучи по-добре.

— Ясно — поклати глава Патерсън, дръпна от пурата и почеса подпухналия си нос. — Значи струва сто милиона долара, а?

— Някъде там — отвърна Арчър и на една глътка преполови чашата си. Започна да му става хубаво.

— Но вече не работиш с нея, така ли? — малките очички внимателно го наблюдаваха.

Дръж си устата затворена, напомни си Арчър. Нещо много си се раздрънкал!

— Имахме известни противоречия — промърмори той. — Тя е труден характер… В един момент ми писна и се разделихме… — отпи още една глътка и смени темата: — Доколкото разбирам, самолетните билети за Саудитска Арабия ще осигури Ед, а аз ще чакам инструкции… Нали така?

Патерсън се замисли. Опразни чашата си, после бавно поклати глава.

— Защо трябва да ходим за пари чак при проклетите араби, когато мангизите ни чакат тук, в този проклет хотел? — тихо попита той.

— Нещо не следвам мисълта ви, господин Патерсън — погледна го с недоумение Арчър. — Как така в този хотел?

Патерсън се наведе напред и го потупа по коляното.