Читать «Не я дразни» онлайн - страница 6
Джеймс Хадли Чейс
Арчър си представи какво трябва да направи Шапило, за да се докопа до някой от важните фактори в Саудитска Арабия и да му пробута успешно киселата ябълка, наречена „Синьо небе“. Това му се видя толкова абсурдно, че за малко не избухна в смях. Но после се сети за стоте долара седмично, направи се, че размисля, и бавно кимна с глава.
— Да, бих придружил господин Шапило… — вдигна глава и решително погледна сипаничавото лице насреща си: — Но не за сто долара седмично, господин Патерсън!
— Че кой ти е казал такова нещо? — присви очи онзи. — Поемам всички разноски по пътуването, плюс два процента от общата сума, ако ми донесеш подписан договор. Това са доста пари, Арчър!
Господи, нима цял живот ще слушам едно и също, въздъхна в себе си Арчър. Все тлъсти проценти, все милиони долари!
— А разполагате ли с необходимите хора, които да осигурят преговори с висши правителствени служители? — попита на глас той.
Патерсън опразни чашата си и погледна към Шапило:
— Ед?
Шапило разглеждаше ноктите си.
— Всъщност, не… — бавно отвърна той. — Тукашните им дипломати са изключително трудни… Мисля, че на място ще постигнем много повече от контактите с посолството…
— Прав си — кимна Патерсън. — Заминавайте и се залавяйте за работа — докосна празната чаша пред себе си и добави: — Поръчай ми още едно, Ед.
Докато Шапило щракаше с пръсти, Арчър получи възможност да обмисли набързо положението. В крайна сметка ще получи едно безплатно пътуване до Близкия изток, което не беше чак толкова лошо. Кой знае? Там може би ще изскочи нещо добро. Ще зареже Ед и ще поостане. Кой знае?
Келнерът донесе питието на Патерсън, едновременно с това в дъното на коридора настъпи някакво раздвижване. Пред асансьора се изправи една дама, следвана на почтително разстояние от двама официално облечени мъже и заместник-директора на хотела.
Процесията завършваха две униформени пикола, които тикаха колички със скъпи дори на външен вид куфари.
Арчър позна жената и сърцето му прескочи един такт.
Та това е Хелга Ролф, по дяволите!
Не беше я виждал откакто напразно се бе опитал да я изнуди, за да прикрие онази далавера с австралийските акции. Механично прикри лицето си с длан, никак не желаеше да бъде разпознат.
Жегнат от завист, той изгледа високата й фигура, която бавно пристъпи към асансьора. Изглежда великолепно, да я вземат мътните! Облечена в бежово палто от мек плат, вдигнала високо русокосата си глава, Хелга Ролф излъчваше самоувереност, която само богатството може да роди.
Двамата й придружители поддържаха почтителна дистанция. По-високият се наведе да прошепне нещо на ухото й, по-ниският притеснено пристъпваше от крак на крак.
Процесията влезе в просторната кабинка на асансьора и коридорът опустя.
— Ей това се казва мадама! — промърмори с уважение в гласа Патерсън. — Коя ли е?