Читать «Не я дразни» онлайн - страница 8

— Използвай главата си, Арчър! Бил си близък с тая кукличка Ролф, нищо няма да ти струва да й пробуташ идеята за финансирането на проекта! Трябват ни два милиона, за нея това са дребни пари. Отиваш и й правиш предложение. Става ли?

Дланите на Арчър изведнъж овлажняха.

— Мога да ви уверя, че госпожа Ролф едва ли би проявила интерес към строителството на ваканционни селища, господин Патерсън — рече притеснено той. — Познавам я добре и знам какво говоря.

Патерсън закова малките си очички в лицето му и дълго мълча. После се обърна към Шапило и ядосано подвикна:

— Къде се намира проклетият грил-ресторант? Искам да се понатъпча с нещо на скара! — Шапило махна с ръка по посока на коридора, сипаничавият стана на крака и се извърна отново към Арчър: — Сега ме слушай внимателно! Искам да ми уредиш среща с тази кукличка, нищо повече. Сам ще й пробутам идеята си… И още нещо, Арчър: аз наемам само хора, които умеят да пробиват! Не успееш ли да ми уредиш среща, считай се свободен от всякакви ангажименти спрямо мен! — след тези думи се обърна и пое по дългия коридор.

— Чухте какво ви каза, нали, Джак? — изправи се на крака и Шапило. — След като наистина я познавате толкова добре, не би ви било трудно да уредите тази среща… Е, да се надяваме, че пак ще се видим… — после се обърна и последва шефа си към ресторанта.

Арчър остана на мястото си, зяпайки тъпо подире им.

Похапна един сандвич, после се прибра в хотелската стая. Тръшна се на леглото и започна да проклина бъбривата си уста. Остаряваш, момчето ми! Преди една година едва ли би постъпил по този детински начин! Сега трябва да се търси изход от положението.

Преброи пътническите чекове, които му оставаха, и установи това, което отдавна вече знаеше — парите му бяха на свършване. Нямаше перспектива за работа, никой не му искаше експертните юридически съвети. Но контакт с Хелга беше напълно изключен!

При последната им среща тя го заплаши с десет години затвор. Представи си как би реагирала, ако се появи в апартамента й да предложи делова среща с тип като Джо Патерсън! Изключено, напълно изключено!

Но какво да се прави?

Стана, колкото да окачи протърканото сако на закачалката в гардероба, после отново се тръшна на леглото. Мислеше най-добре в легнало положение, напълно отпуснат. Двете мартинита казаха тежката си дума и той скоро потъна в неспокоен сън. Събуди се, когато навън вече се мръкваше. Вероятно беше спал два-три часа. После установи, че някой чука на вратата му.

Хвърли поглед на часовника си, който показваше 18.20, после раздразнено подвикна едно „влез“ и включи настолната лампа.

Вратата се отвори и на прага застана Кристофър Гренвил в цялото си великолепие.

— Страхувам се, че наруших почивката ви — рече той с мелодичния си глас. — Много се извинявам!

Арчър изненадано зяпна насреща му, после побърза да свали краката си на пода.

— Няма нищо — смотолеви той и приглади отънялата си коса.

— Знам, че звучи глупаво, но ми свършиха цигарите — продължи Гренвил. — И реших да ви поискам една-две на заем… Просто ме мързи да изляза и да си купя…