Читать «Не я дразни» онлайн - страница 9

Втренчил поглед в този Аполон, Арчър изведнъж потръпна от радост. Идеята, която му хрумна, беше наистина страхотна. Скочи на крака, извади от джоба си пакетчето „Голоаз“ и протегна ръка.

— И аз съм същият — приятелски се усмихна. — Казвам се Джак Арчър… Доколкото разбирам, вие сте англичанин, нали?

— Да, за съжаление — отвърна младият мъж. — Англичанин до мозъка на костите. Името ми е Кристофър Гренвил. Мога ли да си взема две? Нямате много в пакетчето…

Очите на Арчър пробягаха по безупречните дрехи, скъпите обувки и златния браслет.

— Вземете си, разбира се — рече той. — Аз просто си почивах, сутринта ми мина доста напрегнато… Защо не седнете?

— Не искам да ви преча — усмихна се Гренвил и се отпусна в поскърцващото кресло. — Хотелчето е доста малко, нали?

— Но в замяна на това е удобно — отвърна Арчър.

— И най-вече евтино — засмя се весело младият мъж.

Арчър внимателно го погледна. Кристофър Гренвил изглеждаше спокоен и настроен приятелски.

— Без съмнение това е най-евтиният хотел в Париж.

— Знам — отвърна англичанинът. — Проучвам всички тарифи и именно затова съм тук.

— Значи външният ви вид е за заблуда? — вдигна вежди Арчър.

Гренвил отново се засмя.

— Външният вид е точно затова, нали? — попита той. — Като ви гледам така, стигам до извода, че сте някакъв ексцентричен милионер!

— Де да бях! — въздъхна Арчър. — Аз съм специалист по международно право. А вие в коя област работите, ако смея да попитам?

Гренвил изпружи крака и се загледа в блестящите обувки „Гучи“ пред себе си.

— Бих казал, че съм ловец на благоприятни възможности — отвърна той. — И в момента съм в процес на търсене. Петте континента са моето работно място…

Ловец ли, запита се Арчър, докато изтръскваше пепелта от цигарата си. Доста очарователен начин за представяне!

— Изглеждате добре оборудван — рече с одобрение той. — Хвърлили ли сте някъде въдицата си?

— Имате предвид уловките ми? — Гренвил попипа дебелата гривна от платина и злато. — Никой ловец не може да мине без тези неща. Станеш ли парцалив — край с теб!

Арчър беше напълно съгласен с тази истина, но и мъничко го заболя от нея.

— Прав сте — навъси се той. — Но не отговорихте на въпроса ми.

— За въдицата ли попитахте? — усмихна се Гренвил. — В момента нямам нищо предвид, но кой знае? Утре е нов ден, значи нов късмет… Ловците като мен живеят с надеждата…

Очите на Арчър още веднъж пробягаха по красивото лице, безупречните дрехи и откритата приятелска усмивка. Подхванат правилно, този човек може да реши проблемите ми с Патерсън, помисли си той.

— Може би имам нещо интересно за вас — предпазливо подхвърли той.

— Винаги проявявам интерес към нещо интересно — отвърна Гренвил. — Хайде да се махнем от тази дупка и да хапнем по едни спагети — усмивката му се разшири: — Цял ден не съм слагал нищо в уста, а на празен стомах главата ми просто не работи!

Арчър вече беше сигурен, че това е неговият човек.

— Ще направим нещо по-добро — изправи се на крака той. — Каня ви на по една хубава пържола!

Един час по-късно двамата отместиха празните чинии и се облегнаха в столовете. Бистрото беше треторазредно, но пържолите не бяха лоши, особено след като ги гарнираха с пържени картофи и грах от консерва. Арчър забеляза, че младежът ядеше с огромен апетит — като човек, който дни наред не се е хранил добре. Гренвил поддържаше разговора с приятния си, музикален баритон, с еднаква лекота изразяваше мнението си за световната политика, парижките художници и последните романи. Гласът му имаше хипнотичен ефект, Арчър се задоволяваше да слуша и да кима с глава, вътрешно изненадан от огромните познания на младежа.