Читать «Не я дразни» онлайн - страница 4

Неотдавна го потърси един южноамериканец — Едмондо („наричайте ме Ед“) Шапило. Предложи му да защитава юридическите интереси на голяма инвестиционна компания. Останал без пукната пара, Арчър едва успя да прикрие нетърпението си. Същевременно добре съзнаваше, че юридическите интереси на компания като тази рядко се побират в нормите на международното право и защитата им често води до една голяма, кръгла нула. Но Шапило — жилав, мургав красавец с дълга черна коса, предложи най-главното: компанията е готова да плаща на своя юридически съветник сто долара седмично, плюс процент и половина от печалбата от евентуално сключените сделки. Мургавият красавец подметна небрежно обща сума от десет милиона долара и Арчър наостри уши. Шапило бил представител на богат американец, който вече осъществил няколко добри сделки с недвижими имоти, но тази, която предстояла, била най-значителната от всички.

— Господин Патерсън е истински гений, когато става въпрос да се задоволи и финансира някакво потребителско търсене — беше му се усмихнал Шапило. — В момента провежда преговори с шаха на Иран и Негово височество проявява огромен интерес. От вас ще искаме юридическото оформяне на евентуалните договори. Разбрахме, че тъкмо в тази област вие сте добър специалист…

Арчър отвърна, че е точно така.

След което Шапило му връчи няколко брошури, отпечатани на отлична по качество хартия. Посъветва го да ги проучи внимателно и ако прояви интерес, да се обади на господин Патерсън, който е отседнал в хотел „Плаца Атене“.

Бъдещият проект носеше гръмкото название „Синьо небе“ и предвиждаше строителството на верига от къмпинги и мотели в различни части на Стария континент. На една от брошурите бяха изрисувани спретнати къщички за семейно летуване с алпийски покриви, а около тях — всичко необходимо за приятна почивка. Плувен басейн, тенис кортове, ресторанти и дискотеки. Арчър си направи труда да изчете офертата и бързо стигна до заключението, че тя не представлява нищо особено. Подобни ваканционни селища имаше на много места в Европа, повечето от тях търпяха сериозни загуби от нестабилността на валутните курсове, някои вече бяха фалирали. Но на него му предлагаха сто долара седмично, с тези пари поне можеше да се прехранва…

Кой знае, запита се той, докато сменяше влаковете, за да стигне до станцията „Франклин Рузвелт“. Може пък шахът да се окаже достатъчно наивен, за да инвестира своите петродолари в обречен проект като този…

Три минути преди 11.00 Арчър влезе във фоайето на „Плаца Атене“. Ед Шапило вече го очакваше. Стисна ръката му, но лицето му беше загрижено, обичайната ослепителна усмивка беше отлетяла някъде далеч.

— Неприятности? — попита Арчър и усети как сърцето му се свива.