Читать «Не я дразни» онлайн - страница 3

Преди осемнадесет месеца Джак Арчър дори не би погледнал тъпак като Патерсън, камо ли да работи за него. Но сега нещата бяха претърпели промяна. Просяците нямат право на избор, повтаряше си той и стискаше зъби.

Настанил се на дървената седалка във второкласния вагон на метрото, Джак Арчър неволно се върна в миналото. Преди година и половина той беше старши съдружник в солидна адвокатска кантора, чието седалище беше в швейцарския град Лозана. Действаше като финансов агент на Хърман Ролф — един от най-богатите хора в света, сравняван с Пол Гети и починалия наскоро Аристотел Онасис. Арчър и съпругата на Ролф Хелга оперираха с швейцарските инвестиции на магната, които възлизаха на около двадесет милиона долара.

Ти беше прекалено амбициозен, момчето ми, рече си той и остави едрото си тяло да се полюшва в такт с тласъците на вагона. Прекалено амбициозен, но без капчица късмет…

Благодарение на личните си контакти Джак Арчър беше получил поверителна информация за разкриването на изключително богато находище от никел в Австралия. Видял шанс да направи свое лично състояние, той не беше се поколебал нито за миг. Акциите на компанията, заела се да експлоатира находището, се продаваха на смешно ниска цена. Арчър започна да ги изкупува — разбира се, с парите на Ролф. Вложи в тази операция два милиона долара, сигурен, че ще съумее да ги върне, когато цените скочат. Но те не скочиха. По простата причина, че находището се оказа нищожно. Нещата пак биха се оправили, ако Хелга — съпругата на Ролф, беше проявила малко разбиране. Но тя отказа. Арчър беше сигурен, че Ролф ще го даде под съд. Старецът обаче не стори това. Положително научил, че Арчър е бил любовник на Хелга, Ролф беше преценил, че един съдебен процес би дал широка гласност на подобен факт. А той никак не обичаше да се шуми около него и прибегна до друга тактика. Просто уволни Арчър и пусна слуховете, където трябва. Оттогава насам нещата тръгнаха на зле — никоя солидна компания не желаеше да ползва услугите му.

Ролф изтегли инвестициите си и фирмата на Арчър бързо престана да съществува. Двамата му партньори бяха достатъчно възрастни, за да бъдат доволни от една солидна пенсия. Самият Джак Арчър получи петдесет хиляди франка и се включи в армията на безработните. В началото беше сигурен, че ще успее да започне свой собствен бизнес, но увереността му бързо се изпари. Никой не желаеше да работи с него, думата на стария Ролф, междувременно починал, продължаваше да тежи в деловите среди.

Стабилните фирми отказваха услугите му и той постепенно се превърна в един от тълпата дребни мошеници, които се борят да изкарат някой долар от каквото и да било, и често продават стока, която изобщо не са притежавали.

На практика Джак Арчър беше не само великолепен специалист по международно право и опитен консултант по данъчни въпроси. Той притежаваше безупречни маниери, беше убедителен и приятен събеседник, говореше свободно френски, немски и италиански. Но едно глупаво подхлъзване, един кратък миг на алчност го бяха превърнали в изнудвач и фалшификатор, бяха го лишили от наистина забележителна кариера. Всичко това беше тъжен факт и вече нищо не можеше да бъде поправено. Днес Джак Арчър се бореше да изкара някой долар не дори за прилично съществуване, а просто за прехраната си.