Читать «Не я дразни» онлайн - страница 2

Младежът влезе в кабинката и задържа вратата за Арчър. Кимна с глава и се усмихна, от него лъхна на скъп мъжки парфюм.

Какъв мъж, Господи, завистливо въздъхна Арчър. Беше прехвърлил тридесетте, лицето му имаше приятен загар, а усмивката разкри два реда безупречно бели и равни зъби. Арчър бързо откри, че на китката му е окачен златен браслет „Омега“, а пръстенът с монограм положително струваше цяло състояние. На лявата му китка имаше гривна от бяло злато и платина.

— Прекрасен ден — рече младият мъж, докато Арчър дърпаше решетъчната врата. Гласът му беше нисък и мелодичен, натежал от вълнуваща чувствителност. — Пролет в Париж…

— Да — кимна Арчър и замълча. Просто не знаеше какво да каже, тъй като беше безкрайно изненадан да срещне един толкова очевидно богат човек в хотел като този.

Спътникът му бръкна в джоба си и извади златна табакера, върху капачето на която бяха монтирани инициали от ситни брилянти.

— Виждам, че сте пушач — отбеляза той и си избра една цигара. После я запали с масивна запалка „Дънхил“, също от солидно злато, изчака спирането на кабинката и излезе във фоайето, дарявайки Арчър с кратко кимване на глава. Остави ключа си на рецепцията и излезе навън.

Арчър живееше в този хотел вече три седмици и беше успял да се сближи с мосю Кавел, който изпълняваше ролята на администратор и портиер. Пристъпи към рецепцията, остави ключа си на дървения плот и попита:

— Кой беше този господин?

Кавел, дребно човече с тъжна физиономия, бавно вдигна глава.

— Мосю Кристофър Гренвил — съобщи той. — Снощи пристигна от Германия.

— От Германия ли? — учуди се Арчър. — Но той положително е англичанин!

— Да, мосю Арчър — кимна човечето. — Англичанин е.

— Дълго ли ще остане тук?

— Запазил си е стая за една седмица, мосю.

Арчър пусна в ход безгрижната си усмивка.

— Избрал е чудесно време за посещението си — рече. — Пролетта в Париж е много приятна…

После кимна с глава и се насочи към изхода.

Какво търси богат човек като Гренвил в този долнопробен хотел, запита се той и присви очи под ярката светлина на утринното слънце. Само златната му табакера струва двайсетина хиляди франка, ако не и повече… Спусна се в станцията на метрото и изхвърли Гренвил от съзнанието си. Трябваше да мисли за Джо Патерсън и смахнатите му идеи.