Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 80

Когато духнеше източният Евър или Борей — Скитянинът, обикновено най-бурни в тая част на Понта, корабите се укриваха в Западния залив, където беше и истинският пристан на Тиризис. Задухаше ли понякога от запад Зефирът, моряците се гушеха в по-неудобния, Източния залив. Когато пък, съвсем изрядко, завееше Нот — Южнякът, Тиризис не даваше никаква защита от вълните, които нахлуваха дълбоко и в двата му залива. Тогава цялото крайбрежие кипваше в пяна. Така и днес. Вълните настъпваха срещу брега и срещнали острието на носа, се разкъсваха в подводните му рифове като в каменен таран219. Изригваха вулкани от бели пръски и после, сякаш неусетили нищо, със същия устрем продължаваха, макар и разцепени на две, всяка по своя път, огризвайки стръмните му стени, обливайки ги с водопади от пяна.

На Тиризис рядко стихва вятърът. Затова там няма прашуляци, както в степта на север, затова не се задържат мухи и буболечки. Ала сега Нот, жарък и сух, сякаш дошъл не от морето, а направо от Либийските пустини, фучеше, ревеше, заканваше се злобно. Отскоро задуха той, дълго след като се разбунтува морето, ала оттогава все се усилваше, напираше с бесни пристъпи, сякаш се заканваше да събори не само покривите, а и стените на града. И с всеки нов порив надигаше все по-високи, по-запенени талази, които се тръшкаха с все по-неудържимо настървение в скалистия бряг.

Закъснели да се измъкнат навреме, та да се укрият в някой друг залив, по-закътан от Тиризкия, в Одесос или Калатис220, върху разлудуваното море се подмятаха двадесетина триери и още толкова нави и бързоподвижни миопарони221. Навархът222 Исократ все пак бе сварил да предаде заповедите си и триерарсите — корабните капитани, бяха развърнали корабите си с тараните срещу вълните, закрепили ги за дъното с всичките им котви. Бяха изтеглили веслата да не се натрошат при случайно сближаване, нагънали платната, прибрали тентовете и всичко, което би могло да стане жертва на вятъра.

Към тях гледаше сега Аридей, изучаваше ги повече от час. И никой, дори омотаният в химатия223 си часовой, укрит на завет в една чупка на стената, не би могъл да подозре защо тоя човек се е взрял в морето в такова време, когато другите и носа си не показват навън.

Знаеше Аридей. От това, що успееше да забележи сега, щеше да зависи успехът на цялото му начинание. Съзнаваше, че сам, със своите сили, не би успял да се справи с цялата флота. Нужен му беше добре изпипан план — тактика, с която да разбърка строя на корабите, та да ги сблъска едни с други. Такава задача си поставяше той — да освободи от задържащите котви първата корабна редица, тая, откъм морето. После вълните щяха да довършат започнатото от него. До тая редица трябваше да се добере незабелязан. Наистина той щеше да плува под вода с цев в уста. Така Скилас и Хидна224 изминали няколко десетки стадии225, за да достигнат неусетени закотвената в залива на Артемизиум персийска флота. Щом като го бяха сторили други хора, защо да не го стореше и Аридей, който не беше по-стар от Скилас.