Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 79

И ето, разперила ръце, тя почти изкрещя:

— Аз виждам… Много кръв… Гарванът е лаком за леш. Собствената му лакомия ще го унищожи… Сам ще откъсне главата си…

В смутената му душа тя целеше да влее нов смут, да я разколебае пред решителното сражение. Знаеше, не би го накарала да се откаже от замисления поход. Пословична беше упоритостта му. Затова трябваше да разклати вярата му в успеха. И продължи прегракнало:

— Кръв… Отвъд голямата река… Червена от кръв… И голяма победа… И страшно поражение…

— За кого? — не можа да сдържи въпроса си Лизимах.

Не дочака отговора. С вик на ужас сляпата се свлече безчувствена на пода. Тоя път наистина припадна. Изгубила всички сили от страшното напрежение при срещата с врага си…

Когато се събуди, Орития опипа пода под себе си. Къде се намираше? Това не беше нейната килия, а някаква дупка, издълбана в скалите, която вонеше на мухъл.

Усети, че над главата й се бе привел самият базилевс.

— Сега слушай ти! — рече й той.

В гласа му вече не личеше предишната слабост; неувереността и уплахата пред бъдещето. Види се, пристъпът му бе преминал. И той отново бе станал предишният силен и самонадеян владетел. Види се, отслабнала бе отровата на пръстена; даваше отдих, позволяваше на тялото да се бори с нея, да надделява понякога.

— Слушай какво ще ти кажа пък аз! Пред мен не минават такива пророчества като пред Крез!

Орития знаеше по-добре от него историята на баснословно богатия Крез. Преди да започне войната против Кир, персийския цар, Крез бе поискал съвет от оракула в Делфи. И Пития217 му бе отговорила: „Едно голямо царство ще загине“. Помислил, тъй както му се искаше, че това царство е персийското, Крез бе започнал войната, в която бе загубил всичко. Едва тогава бе прозрял, че оракулът не бе уточнил кое именно царство ще загине.

— Аз не помня — отвърна тихо Орития — какво съм говорила в прорицалището. Затова не разбирам намека ти.

Лизимах натърти:

— Затворена си в подземието ми. И само аз знам къде си. Само аз имам ключа на тъмницата. Оставил съм ти вода и храна за няколко месеца. Сега тръгвам на война. Ако си предсказала вярно, значи аз ще победя. Тогава ще се върна. И ще те пусна. Нещо повече — ще те наградя богато.

— Аз награда не ща!

Гласът на базилевса стана заплашителен и зъл:

— Излъгала ли си ме, загубя ли и не се върна, знаеш какво те очаква. Няма кой да ти отвори. Тогава във всички случаи ще заслужаваш смърт: ако си го сторила умишлено, значи си зложелателка; дори да е неволно — това значи, че не си никакъв оракул. Лъжкинята да не лъже повече…

Обърна се и излезе. Ключалката щракна подире му.

Отмъщението на Аридей

От стената на Тиризис218, сякаш от небесните висини, Аридей гледаше с втренчени, омагьосани очи просналата се от кръгозор до кръгозор морска шир, по която пъплеха дълги прави вълни като неизброима конна рат с разпенени бели гриви. Една след друга, на равни междини те извираха от безкрая на юг като фалангите на воините безсмъртници, в които на мястото на всеки загинал веднага застава друг от частите за попълнение и фалангата никога не оредява, а настъпва бавно, уверено, неотклонно.