Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 73

Народът мълчеше смутен. Някои навярно допускаха, че между царя и върховния жрец няма пълно съгласие; малцина, само единици — че се дебнат, за да се унищожат. Народът не можеше да си обясни какво налагаше тъй често, напоследък през два-три месеца, да се изпращат посланици при Залмоксис. И то все най-личните момци, от най-верните воини. Защо беше потребно и сега да отправят в задгробно пратеничество и Котела, приятеля на недостойния Троил? Та ако Залмоксис беше отхвърлил Троила, той нямаше да приеме и Котела? И ако вървеше все така, ако изпращаха при бога най-кадърните да защищават Гетия воини, кой тогава щеше да остане на земята, да я защищава тук?

Котела, облечен както подобава за случая в бяла жертвена дреха, стоеше върху дървената скеля решителен, безстрашен както винаги пред смъртта.

До него се бе изправил с каменно изражение върху бледото си лице, невидяло слънце от постоянния престой в скривалището си, самият Залмодегик, а зад него — четиримата приятели, които щяха да хвърлят удостоения върху изправените отдолу копия.

Музиката, тържествена и заплашителна, внезапно пресекна. Откънтяха последните бумтежи на тимпана. Жрецът пристъпи крачка напред, вдигна ръце към небето, готов да заговори, да разкрие пред народа волята на бога.

И в тоя миг, заграден от десетки тежко въоръжени бойци, сред тълпата излезе Троил, накуцващ, прегърбен от раните, които бе получил на, това същото място, от същите копия.

Народът зашумя тревожно: едни — зарадвани, обнадеждени; другите — смутени, предчувствуващи, че предстои съдбоносна развръзка на отдавна подготвяна буря.

Залмодегик, обикновено тъй уверен в себе си, тоя път онемя, остана като вцепенен. Само поотпусна напред ръка, като да се запази от удара, който му готвеха.

Троил пристъпи напред, изравни се с Дромихайт.

— Храбри гети! — извика той. — През моите уста говори истината. Залмодегик отправи Троила при Залмоксис. Ала по погрешка Троил попадна при Лизимах. Знаете ли кой е той?

Няколко гласа отвърнаха в хор:

— Най-злият враг на Гетия! Троил извиси глас:

— Тогава чуйте! Чуйте какво предлага Лизимах на доблестните гети!

Залмодегик вече се бе опомнил.

— Махнете го! — изкрещя той. — Махнете богохулника! Да не скверни свещения обред! Убийте го!

Ала тълпата зарева:

— Да говори! Да го чуем!

И Троил продължи:

— Тъй казва Лизимах: „Нека храбрите гети убият своя повелител Дромихайт! Тогава той, Лизимах, ще присъедини Гетия към царството си, а Залмодегик ще направи свой върховен жрец. И вие повече няма да бъдете диви варвари, а ще станете просветени елини…“

Залмодегик се провикна от високото:

— Мъдри гети! Нима ще повярвате на един лъжец? Един, когото не аз, а самият Залмоксис намери за недостоен. Хванете тозчас подлеца и го вържете на четири коня, та да разкъсат лъжливото му тяло!

Троил не изчака, а го прекъсна с гръмлив глас?

— Не замесвай Безпогрешния в своите гнусни дела! Всичко, което говоря, е истина. И затова се гневиш.

— Докажи го! — изкрещя Залмодегик. Троил даде знак на войниците зад себе си.

— Аз имам свидетел.

Един от тях пристъпи напред, бръкна в торбата, която носеше, и извади отвътре отрязаната глава на Золтес. С рязко движение я повдигна нагоре, към пребледнелия жрец.