Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 72

Дромихайт отправи Троила в едно тайно помещение, където никой друг освен него нямаше достъп, и прати стражи да доведат Золтеса, който наскоро се бе върнал от търговските си работи.

Някой редовно уведомяваше Дромихайта за намеренията на Лизимах, а той все не можеше да разбере кой е. Уведомил го бе и за подготвения срещу Гетия поход. Съвсем безвъзмездно. А такива ценни сведения не се дават току-така. Какво ли целеше непознатият — помагаше ли на Дромихайт, подвеждаше ли го или играеше своя игра? И за Золтес го бе известил — че се е срещал с Агатокъл. Само това — нищо повече. Изглежда, не бе чул това, което знаеше Троил. А самият Золтес, след като се върна, види се, да се предпази от всяко подозрение, бе казал сам, че е ходил при Агатокъл и той му дал разрешително да търгува из цялото бащино му царство.

Не бе и допускал подобна низост царят, затова бе повярвал. Ако беше стигнал до него Раскопор, пратеникът на Троил, ако бе му предал думите на Троил, Дромихайт щеше да постъпи другояче. Но Раскопор бе загинал случайно, нападнат от тур206 в гората. Чак сега Дромихайт разбра — не е било случайно. Убийците бяха обезобразили тялото му, за да изглежда намушкан от тур.

Той извика Битус и Тарула и им нареди тозчас да заминат при Лизимах, който уж му бил поискал пълномощници за неотложни преговори. Знаеше, двамата щяха да полетят нататък, повярвали, че базилевсът наистина може да преговаря и с други, освен със Залмодегик. И да уведомят, то се знае, върховния жрец.

Вечерта стражите се завърнаха гузни. В началото имали щастие. Срещнали Золтес на път към Дромихайтовия тирсис. И се върнали с него без да му споменават, че са тръгнали тъкмо за него. Ала той, изглежда подушил нещо нередно, опитал да избяга. Тогава, за да не го изтърват, те го застреляли. За доказателство носеха главата му.

Малко след тях влезе и пратеникът, който оповести, че утре, при изгрев слънце, върховният жрец щял да обяви новата повеля на бога. Страшна заплаха надвисвала над Гетия. И час по-скоро трябвало да се вслушат във волята на Залмоксис. Нужно било да се прати нов посланик при бога и сега жребият се паднал на Котела…

— Залмодегик почна да действува — рече Троил, като чу това. — Навярно е сметнал, че е дошъл часът да те убие. Ще трябва да завъртим мрежата му така, че той самият да влезе в нея!

Цяла нощ подготвяха решителния удар. Удар, насочен не срещу кой да е; не срещу някой благородник, та бил и най-знатният. Върховният жрец беше по-властен от всеки благородник, от всеки пълководец. Понякога се мереше по власт и с владетеля. Мнозина още помнеха — имало е и такива случаи, по-безволеви царе са били водени за носа от хитри и настойчиви върховни жреци.

Успяха да запазят всичко в тайна. И когато на следния ден Дромихайт застана сред стъгдата пред събраното множество спокоен и уверен, никой, дори Залмодегик, не би могъл да подозре съдбоносността на решението, което бе взел.