Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 70

Троил му махна приятелски с ръка, доволен. Едно дружеско наколно селище в гърба на врага може да свърши хубава работа. То издържа дълга обсада като най-яка каменна крепост, защото до него може да се проникне само с лодки, а те са лесен прицел на бойците, скрити зад дървените колиби; защото вода, от липса на която падат другите крепости, тук колкото искаш; защото и риба — колкото искаш. Пускаш рибарския кош направо през дупката в пода на колибата и го издърпваш пълен.

Троил седна да похапне. Оттатък оставаше поробена Гетия. А тук вече почваше свободна Гетия. Ала заплахата за него сега не беше по-малка. Залмодегик не беше по-малко опасен от Лизимах. Паднеше ли му в ръцете, жив нямаше да се измъкне.

Щом се нахрани, тръгна отново. Свечеряваше се, когато навлезе в общежитието на ктистите. „Ктисти“ — това значи „чисти“. Те нямат имот, нямат богатства, нямат жени и деца. Живеят общо, работят общо, хранят се общо. Не ядат месо, не пият вино, не убиват нито хора, нито животни. Само се молят на Залмоксис202, трудят се и помагат на хората.

Посрещнаха го като брат. Всеки, който се нуждае от помощта им, е техен брат. Нахраниха го с варен булгур, напоиха го с прясна вода. Дадоха му място за сън в една издълбана в пръстта землянка, където той влезе през дупката отгоре, що служи и за комин. Ктистите бяха и лечители. Промиха му раната с някаква отвара, наложиха я с билкови корени, дадоха му да пие друга отвара.

И на заранта той се почувствува почти здрав. Тозчас тръгна на път, след като напълниха торбата му с хляб и лук.

Настигна из пътя един сляп просяк, който тътрузеше крака из праха под тежестта на мъката и годините си, помъкнал на рамо торбата и магадидата203 си.

Троил прецени начаса. Така би могъл да се промъкне незабелязан. Кой ще вземе да занича под дрипите на странствуващ разказвач?

И заговори с просяка. Пое да му носи товара. Превърза с парцал едното си око, намаца с орехова шума страните си, та да изглежда още по-отслабнал, неузнаваем. Тръгна редом с него. И във всяко село, в което спираха слепият и едноокият, Троил засвирваше с магадидата, а старецът занареждаше с гъгнив глас отдавна забравени напеви за герои, прославили Гетия и себе си с неповторими подвизи.

Не беше благородник Троил. Ала като благородник го бе изучил баща му — да воюва, да говори хубаво, да свири на магадида.

След два дни стигнаха тирсиса204 на Дромихайт. Без да ги спре някой, защото разказвачите и певците имат достъп всякъде, двамата влязоха в крепостта, седнаха на малкия площад и запяха. Събраха се край тях слуги и войници.

Троил дърпаше привидно унесен струните в съпровод с тъжната песен, що редеше слепецът, а единственото му открито око шареше зорко, оглеждаше всичко, което ставаше наоколо.

Ето, Дромихайт излезе от крепостта, поведе коня си към изхода. И на минаване покрай певците, когато той намали крачките си, за да чуе думите на песента, Троил му пошушна:

— Царю, аз съм! Троил! Нося ти важна вест.

Дромихайт го изгледа слисан, сякаш видял възкръснал мъртвец.