Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 110

Петър Бобев

Робите, размахали веслата, нямаха време, нямаха сили да мислят за бягство. Благодарен беше Скил на Москон, че не го накара да гребе. А така, свободен, можеше да подготвя плана си. Дълго бе опитвал веригата си. Убедил се бе, че е яка. Не би могъл да разчекне нито една брънка. Но виж, дъската, о която беше закачена скобата й, като че ли беше поугнила. Дълго, по цял ден Скил човъркаше с пръсти там. Изчовъркваше тресчица подир тресчица, стърготина след стърготина.

И с всяка нова тресчица надеждата му нарастваше. Почваше да мечтае за свободата. И за Амага. Не можеше да я забрави. Макар да знаеше, че няма да я види. Не само защото сега беше заложник, обречен на смърт. Дори и свободен. Как ще иде в Савроматия, как ще потърси Амага? Та нали още щом стъпи на тяхна земя, савроматките295 ще го убият, най-малкото ще го заробят?

Какво ли не се говореше за тоя тайнствен народ, какви ли бивалици и небивалици? И никой не знаеше откъде бяха попаднали тук. И какви бяха всъщност. Никъде другаде, дори сред най-дивите племена момите не воюваха наравно с мъжете. Затова елините ги наричаха амазонки. Според легендата някога гърците победили амазонките в родината им, край брега на Понта. И ги натоварили на кораба си. Докато те пирували, радостни от победата, пленничките се разбунтували, избили поробителите си, завладели кораба. Ала не умеели да го управляват. И ветровете ги отнесли далеч на север, в Сколотия. Там те се оженили за сколоти и дали началото на новото племе „савромати“, в което мъжете запазили своите обичаи, а жените — обичаите на храбрите си прабаби.

Ала и в мечтите, с унесен поглед, ръцете му не спираха своята работа. Драскаха, дълбаеха прогнилата дървесина. Все по-често Скил опитваше здравината й, като разклащаше желязната скоба. И се убеждаваше с радостна тръпка, че трудът му не отиваше напразно, че леглото се разширява все повече. И при едно по-силно натискане скобата остана в ръцете му. Ведно с веригата.

Скил я натика на мястото й. Не беше сега време за бягство. Пиратите щяха да го забележат начаса. А подозреха ли, че замисля нещо, трудно би се отървал после. Налагаше му се да изчака нощта. Тогава щеше да направи опита си — да доплува до вързаната зад кърмата лодка. Както избягаха с Агар от Лизимаховата триера…

Не я дочака. Наложи му се да действува преди това. Дочу заповедта на хортатора296 към гребците да приберат веслата, след което нещастниците напълно голи, изтощени до смърт се свиха по пейките си и мигновено заспаха, без да дочакат храната си. После отвън изпляскаха във водата каменните котви, въжетата им се отъркаха шумно о борда.