Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 109

Чак на третия ден пиратският главатар даде заповед за път, вече убеден напълно, че нещо е станало с Агар, че или са го хванали в Тиризис284, или е избягал, след като е убил Орик, племенника му.

Миопароната285 размаха дългите си весла и се стрелна към морето.

С втората заповед нареди да приковат и Скила с верига към една гребна пейка.

Изправи се до него и тъй му рече:

— Не се върна Агар. Наруши клетвата. Затуй те връзвам. Да не ми побегнеш.

Скил отвърна уверено:

— Сколот не изоставя побратима си. Щом не е спазил условието, значи нещо пряко силата му е попречило. Ако е жив, рано или късно ще ме освободи.

— Аз няма да чакам вечно? — сопна се Москон. — Ще те държа още седем дни. Не дойде ли дотогава Орик или самият Агар, ще ти отрежа главата!

И сърдит се изкачи на горната палуба. Сърдит повече на себе си, че се остави така да го излъжат. Не е малко това — да изгубиш цял кораб злато. А как да не се излъже? Всички смятат скитите почтени хора, образец на правдивост и честност. Няма по-свято задължение за скита от побратимството. Как можеше да допусне, че някой ще го наруши? Навярно се бяха наговорили Агар да отвлече богатството, а Скил да избяга след това. Ала сега вече нямаше да избяга. Щеше да стои на веригата. И когато беглецът се убедеше, че планът им е пропаднал, или щеше да пусне Орик, или щеше да даде откуп за побратима си.

Привечер срещнаха една рибарска лодка близо до Тиризис. Отдалеч запитаха рибарите какво ново има в града. И ония им разправиха за обстрела с балисти на някакъв непознат кораб, който избягал в морето. И толкова. Нищо повече, от което да се разбере свършил ли си бе работата Агар, или не.

Още три дни кръстосваха морето от Тракийския Босфор до Таврийския Херсонес286, покрай Салмидесос287, покрай Аполония и Месамбрия, покрай Одесос и Дионисополис, Тиризис и Калатис288, покрай брега на Сколотия289 между Истър290 и Танаис291, покрай Пантикапея — което на сколотски значи „Рибен път“, до Залива на символите292, където се крият таврийските пирати. И навред разпитваха за кораба на Агар. Ала все напразно. Никой не го бе видял, никой не бе чул ни вест за него. Сякаш беше се стопил в морето.

Два пъти едва избягаха от срещнатите Лизимахови триери и трябваше да се готвят за бой, макар че при такива срещи бягството е най-сигурното средство за спасение. И двата пъти приготвиха казаните със смола за запалителните стрели, с които не една миопарона, а дори една лодчица може да подпали цяла триера, а змиеловецът пират приготви пълните със змии гърнета, които при крайна нужда се хвърлят върху вражеската палуба, за да предизвикат уплаха и смут.

Не стана нужда. Бързата миопарона успя да им се изплъзне, преди да я забележат. А лошо щеше да си изпати, ако я заловяха. Селевк поощряваше понтийските пирати, затова пък Лизимах ги преследваше толкова ожесточено.

В това време Скил кроеше своите планове за бягство. Убеден бе, че побратимът му е мъртъв. Иначе не би го изоставил. И сам трябваше да се погрижи за спасението си. Не му се щеше да загине мърцина. Искаше да остане жив тоя път, за да умре, както подобава на мъж, на истински сколот. При смъртта се минава моста Чинвад, зад който се простира царството на героите, паднали в боя. Там, в сянката на Папай293, седнали на облачни могили около бога на войната Акинак294, те си припомнят бойните подвизи пред чаши, вечно пълни с опиващ кумис. А другите, безславно умрелите, скитат отдолу в облачната сянка и се лутат като бездомни псета около пируващите герои. Не искаше Скил да се лута като псе…