Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 105

Не всички след него искаха смъртта на Лизимах, ала всички смятаха, че сега е време веднъж завинаги да се премахне заплахата.

Накрая заговори Дромихайт:

— Чух ви, гети. Изслушах ви, както се слушат съветите на храбри и мъдри мъже. Ала все ми се струва, че тоя път повече говореха сърцата, отколкото умовете.

Множеството занемя. Не очакваха такива думи. И Дромихайт добави:

— Искам сега да чуя умовете ви. Добре, ще прережем гърлото на Лизимах! И после? Няма ли на неговото място да седне Агатокъл? А той по-глупав ли е от баща си, по-страхлив ли е? Няма ли на мястото на стария лъв да седне младият лъв? Вместо пленената войска на баща си, Агатокъл ще събере десеторно по-многобройна. Той не е скъперник като баща си. Ще отвори съкровищниците си, ще събере наемници, каквито светът не познава. Така ли е, гети?

Малцина потвърдиха колебливо думите му. Сякаш не забелязал това, той продължи:

— А от север напират сколотите. Защото тях ги притискат савроматите277. Селевк пък се тъкми да прегази и едните, и другите, и като противници, и като съюзници, за да нахлуе в хлебородна Гетия. За да удари оттук Лизимах. Така ли е?

Сега повече гласове се обадиха в негова подкрепа.

— От запад пък дебнат най-опасните, галатите278. Гетите са храбри бойци, галатите са безумни бойци. Вярно ли е и това?

— Вярно е! — зашумя тълпата.

Отдавна не бяха воювали със сколотите. Ала с галатите се биеха ежедневно, ежедневно отблъскваха безредните им набези. И не се самоизмамваха. Знаеха. Не ги отблъскваха те. Самите галати не искаха повече. Задоволяваха се с отделни набези за кражба на коне и роби. Сигурни бяха гетите, ако рекат галатите, ако връхлетят така, както умеят, никой няма да ги спре.

Дромихайт изчака те сами да се убедят в правотата му. И тогава заключи:

— Лесно е да убием един вързан пленник. Макар че не е достойно. Лесно е да изправим срещу нас опасния Агатокъл. А после? Какво ще прави Гетия срещу сколотите, срещу Селевк, срещу Агатокъл? И срещу галатите?

Виждаше, най-много ги плашеха галатите. На същото бе залагал в своите планове и Залмодегик. Само че с друга цел.

— Не е ли по-разумно друго? — рече той. — Вместо врагове, с Лизимах да станем съюзници? Вместо мощен враг, да спечелим мощен съюзник? Заедно да посрещнем галатите. След като му дадохме един хубав урок. Какво ви говорят умовете, не сърцата?

Пръв го подкрепи Троил.

— Мир! — извика той. — Мир с Лизимах!

И множеството поде след него:

— Мир!

Дромихайт вдигна ръка.

— И още нещо — добави той, вече уверен в успеха си. — От елините можем да научим много. И после да го противопоставим срещу самите тях. Как се градят крепости, как се ваят статуи, как се записват песните. И най-важното — как се води бой.

— От тях ли ще се учим! — обади се някой от най-непримиримите. — Ние, които ги бихме?

Дромихайт отвърна спокойно:

— Вярно е, бихме ги. Но с каква цена? С опожарена Гетия. Със затрупани кладенци. С отбити корита на реките. И добре, че Лизимах нахлу, след като бяхме прибрали житата. И сега ще можем пак да ги засеем. А какво би станало, ако нападнеше преди жътва? Кажете де! Ей затова ни трябва армия като неговата, строй — като неговата фаланга, в която да се разбиват като в желязна стена пристъпите на враговете. За да може зад тая стена гетите да се трудят и да живеят спокойно.